Танцуващият с духове

— Вижте — каза Бърк, като се опитваше да запази самообладание. — Не беше фалшива. На нас това ни е работата. Регистрираме корпорации. Това правим.

— Правехте!

Бърк си пое дълбоко дъх, но успя да озапти яда си.

— Ако е налице закононарушение, ако документите не са подадени навреме, ако има данни за престъпление или измама, то има различни инстанции — ирландски инстанции, — които се занимават с тези неща. — Обърна се към Дохърти. — Кажете ми нещо, моля. Защо ФБР тормози ирландска фирма, която е в бизнеса от трийсет години? Какво става?

Инспекторът отговори:

— Международно сътрудничество.

— В „Ахерн и съдружници“ Не правим друго, освен да оформяме документите и да регистрираме корпоративни субекти, и да уведомяваме навреме свързаните с тях юридически и физически лица за годишна документация, която трябва да се попълни, и за такси, които трябва да бъдат платени — каза Бърк.

— И друго правите — настоя Коваленко. — Откривате банкови сметки.

— Това е част от услугата, да.

— Банкови сметки на съмнителни места. Сейнт Хелиър. Кайманите…

Бърк поклати глава.

— Няма нищо съмнително нито в Сейнт Хелиър, нито в Каймановите острови.

Коваленко вдигна предупредително ръце. Веждите му се събраха, а лицето му почервеня. Каза тихо и напрегнато:

— Ще ви кажа кое е съмнително. Знаете ли кое е съмнително? Топките ви в менгеме, ето кое.

Бърк не знаеше да се смее ли, или да плаче.

— Моля?

— Това е разследване, което засяга националната сигурност — каза агентът на ФБР, — а вашият задник е в центъра на мишената. Ако ви кажа, че по откритата от вас банкова сметка са преведени пари от човек на „Ал-Кайда“? А? Първоначалната сума не е била голяма, но… подозирам, че това е бил само начален капитал. Защото два месеца по-късно през същата сметка минават три милиона и шестстотин хиляди. Влизат и излизат и всичко това в рамките на четиридесет и осем часа. — Коваленко плесна с ръце. — Движението им не може да се проследи. У кого са парите сега? И какво ще правят с тях? — Той направи пауза. — Някакви идеи?