Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Колкото до моето смирение — вирна тя гордо глава, — то се заключава преди всичко в туй, да не се уповавам на немощното си прозрение, да не тълкувам според дребнавите си разбирания каноническите писания и да се осланям относно подобни тълкувания на мъдростта на теолозите и светите прелати, които от векове насам са определили догмите и обредите.
— И при това натрупаха толкоз грехове — вметна пастор Дюроа, — и опошлиха и изопачиха божественото слово, че и търговия подхванаха със светите тайнства!
— Аз не ви слушам, господине! — сопна му се Изабел.
— Никак не ви приляга да говорите за смирение точно вам, госпожо! — сряза я буйно баща ми. — Да, вам, която от самото начало на този разговор със злостно високомерие се опълчихте срещу вашето семейство и съпруг; вам, чиито уши и очи са глухи и слепи за истината; вам, която аз обичам и хилядократно, понякога едва ли не коленопреклонно съм умолявал нощем, когато непоносимата мисъл за тегнещото над вас проклятие не ми е позволявала да мигна дори, да прочетете, госпожо, да благоволите да прочетете поне веднъж Вехтия и Новия завет!
Това „вам, която обичам“ накара Изабел да пребледнее и да се разтрепери повече от всичко, изречено дотук. Но тя почти на мига се окопити и с непоколебима твърдост заяви:
— Аз чета само требника си и часослова на блажената Мария, защото туй са единствено позволените книги! И не ще погледна нито във Вехтия, нито в Новия завет, тъй като църквата ми го запретява! А що е до спасението, то аз твърдо вярвам, че извън лоното на светата църква спасение няма!
— Но какво говорите, госпожо! — извика цял пребледнял баща ми, сетне се обърна към пастор Дюроа и с болка глухо промълви: — Чухте ли това богохулство?
— Уви! — поклати глава Дюроа. — Нечувано е светотатство, наистина, да отъждествяваш римокатолическата църква с Христос и по този начин да я обожествяващ. Не, госпожо, не извън лоното на църквата, а извън Христа няма спасение!
Изабел, която, до този момент гневът на баща ми не беше успял да сплаши, сега изглеждаше потресена, но не толкова от забележката на пастора, колкото от явното отчаяние, в което думите й бяха хвърлили нейния съпруг. Тя отново предпочете да премълчи и за миг между враждуващите страни се установи нещо като безмълвно примирие, сякаш всеки си поемаше дъх и се опитваше да се съвземе от понесените удари.
След това Жофроа дьо Комон на свой ред взе думата. Макар и най-ревностен калвинист измежду четиримата братя, той бе в същото време игумен на Брив и абат на Юзерш, Виже и Клерак. Ставайки хугенот, Жофроа дьо Комон не се беше отрекъл от сана си и произтичащите от него облаги, но за сметка на това сега поголовно обръщаше в протестантска вяра паството си и монасите, при това без много-много да се церемони. Беше мъж среден на бой, с малко нещо див поглед, чернокос и мургав.
— Братовчедке — поде той строго, — вие, за която всяка традиция е свята, както сама твърдите, би трябвало и на дело да се придържате към традицията на жените от нашето семейство и да се покорите на съпруга си! С опърничавостта си далеч не правите чест на рода Комон! По-инат сте и от най-твърдоглавата коза, братовчедке, тъй че внимавайте неотстъпчивостта ви да не додея на вашия съпруг и да не го застави да ви прогони!
— Дори мъжът ми да ме прогони — отвърна Изабел с треперещ глас, — аз твърде много разчитам на добрите ви чувства към мен, братовчеде, за да се опасявам, че ще ме изоставите.
— И още как, госпожо! — свъси вежди Жофроа дьо Комон. — И още как! Случи ли се това, нито големият, нито по-малките ми братя, Франсоа и Жан, нито пък нашите сватове и приятели биха ви приели и тогаз не ще намерите убежище в цялата провинция!
Изабел смело понесе удара и с уверен глас заяви:
— Вие може и да ме изоставите, господине, но Светата църква никога не ще го стори! Предпочитам да съм най-злочестата окаяница на този свят, отколкото да се отрека от църквата заради мъжете!
— Идолопоклонница! — извика баща ми едновременно с болка и гняв: — Църквата! Все тази църква! А бог, госпожо, къде оставяте бог?
— За мен църквата и бог са едно! — отсече Изабел.
За миг висна смаяно мълчание, което пръв наруши Жофроа дьо Комон, възкликвайки ядно:
— Опомнете се, госпожо, и разберете, че оставайки папистка, докато съпругът ви, вашият брат, синовете ви и цялото ви семейство изповядват протестантската вяра, вие сама прекъсвате естествените връзки на кръвното родство и свещените окови на брачния съюз! И че от този миг нататък никой вече не ще ви има за съпруга на барон Дьо Сиорак, а за негова държанка!