И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Значи Еди се беше обаждала на децата да ги увери, че е добре. Но страните на Данс пламнаха. Защо не беше позвънила и на нея?
Внесоха пакетите вътре.
Тя влезе в спалнята си. Патси я следваше по петите.
Погледна към сейфа с пистолета. Травис набелязваше нови мишени и знаеше, че тя е по петите му. И от ума й не излизаше заплахата — кръстът в задния й двор снощи. Реши да не оставя оръжието. Предпазлива както винаги обаче — заради децата, го заключи за няколко минути, докато вземе душ. Бързо свали дрехите си и се вмъкна под горещата струя в неуспешен опит да отмие напрежението от деня.
Сложи си джинси и широка блуза, за да прикрива пистолета, пъхнат в колана. После се запъти към кухнята.
Нахрани кучетата и разреши спора как да бъдат разпределени домашните задължения. Постара се да не повишава тон — децата още бяха притеснени от инцидента в болницата вчера. Маги щеше да разопакова продуктите, а Уес да подреди къщата, преди да дойдат гостите. За кой ли път се учуди колко разхвърляна и претрупана изглежда къщата, макар обитателите й да бяха само трима.
Спомни си — както често се случваше — времето, когато бяха четирима. И се вгледа в сватбената снимка. Бил Свенсън, преждевременно побелял, строен и с ведра усмивка, гледаше право в обектива, обгърнал раменете й.
Данс включи компютъра и докладва в имейл до Овърби инцидента в болницата.
Не беше в настроение да разговаря с него.
После изчете имейла на Боулинг с имената на хората, писали благосклонни коментари в блога на Чилтън през последните няколко месеца. Седемнайсет.
Можеше да е и по-зле.
След това се зае да издирва телефонните номера на живеещите в района и да им се обажда да ги предупреди. Изтърпя критиките им — някои невъздържани — заради неспособността на Бюрото и полицията да заловят Травис Бригам.
Прегледа и днешните съобщения в „Чилтън Рипорт“. Към почти всички рубрики имаше нови коментари. Последните участници във форумите за преподобния Фиск и завода за пречистване на морска вода приемаха насериозно мисията си — и все по-разгорещено. Но писанията им отстъпваха на злостните коментари в „Крайпътни кръстове“. Повечето коментатори се нахвърляха безмилостно както срещу Травис, така и един срещу друг.
Някои използваха странен правопис, други настояваха за повече информация, посланията на трети бяха заплашителни. Данс четеше внимателно — току-виж нещо й подскажеше къде се крие момчето или кого се кани да нападне. Дали Травис не се включваше също във форума, прикрит зад често срещания псевдоним „анонимен“? Накрая реши, че разковничето й убягва. Катрин Данс, майстор в разгадаването на говоримото слово, не успяваше да разбули смущаващо безмълвните викове и недоволства.
Отказа се и затвори блога.
Пристигна имейл от Майкъл О’Нийл. Съобщаваше й неприятна новина — изслушването на клаузата с имунитета на Дж. Доу беше отложено за петък. Прокурорът Ърни Сийболд смяташе за лош знак готовността на съдията да обслужва стремежа на защитата към протакане. Данс се намръщи, недоволна, че О’Нийл не й се обади да я уведоми лично по телефона. Не споменаваше и дали с децата ще дойдат на вечеря.
Данс се захвана с подготовката. Не я биваше много в кухнята и не го криеше. Но знаеше в кои магазини предлагат най-вкусната готова храна, така че вечерята щеше да е на ниво.
Заслушана в звука от видеоиграта на Уес и в пианото на Маги, тя се взря към задния двор. В ума й изплува изражението, с което майка й я проследи вчера следобед, когато тръгваше да разпитва свидетеля, открил втория кръст.
Майка ти ще разбере.
Не, няма…
Докато отваряше кутиите със зелен фасул, салата „Цезар“, сьомга и препечени картофи, Данс си припомни как преди три седмици Еди седеше в кухнята й и разказваше за Хуан Милър. С болка в очите майка й сподели какво й прошепнал полицаят.
Убий ме…
Звънецът я откъсна от тревожните мисли.
Предположи кой е — приятелите и роднините просто изкачваха стъпалата на верандата и влизаха в кухнята, без да чукат и да звънят. Отвори вратата. Беше Джон Боулинг — с познатата ведра усмивка, понесъл малък пакет и голямо куфарче за лаптоп. Носеше черни джинси и тъмна раирана риза.
— Привет!
Той кимна и я последва към кухнята.
Кучетата заподскачаха около него. Боулинг се наведе и ги прегърна.
— Долу, момчета! — изкомандва Катрин.
Подхвърли няколко бисквити през задната врата и кучетата се спуснаха по стъпалата на верандата към двора.