И няколко червени рози

— Засега не я броят за политически некоректна.

Данс му разказа, че е неуспяла кънтрипевица, намерила утеха в уебсайта, който поддържаше с Мартин Кристенсен — „Американ Тюнз“, име, заимствано от хита на Пол Саймън от седемдесетте. Сайтът беше спасително въже за Данс, чиято работа понякога я захвърляше в особено мрачни полета. Само музиката й помагаше да изплува от съзнанията на престъпниците, които преследваше.

Обясни му, че е по-скоро фолклорист. Най-известният беше Алан Ломакс — обикалял девствените кътчета на Америка и събирал традиционна музика за Библиотеката на Конгреса в средата на XX век. Данс също пътуваше из страната да събира музика, макар и не Ломаксовите маунтин, блус и блуграс. Днешният американски фолк се състоеше от африкански ритми, афропоп, латино, източноиндийски и азиатски мотиви.

„Американ Тюнз“ помагаше на музикантите да запазят авторските си права, предлагаше музиката им в интернет чрез заплащане и им предоставяше събраните средства.

Боулинг изглеждаше наистина заинтригуван. И той обикаляше из страната два или три пъти годишно. Навремето бил запален по алпинизма, но се отказал.

— Гравитацията — заключи той — е непреодолима. — После кимна към стаята, откъдето долиташе музиката: — Сина или дъщерята?

— Дъщерята. Единствените струни, които синът ми познава, са на ракетата за тенис.

— Добра е.

— Благодаря — гордо каза Данс.

Правеше всичко възможно да стимулира Маги. Репетираха заедно и я водеше на уроци по пиано и рецитали.

Боулинг написа нещо и на екрана се появи многоцветна страница. Внезапно езикът на тялото му рязко се промени. Данс забеляза, че се взира над рамото й — към вратата.

След секунда на лицето му грейна усмивка.

— Здрасти. Аз съм Джон. Работя с майка ти.

Нахлупила наопаки бейзболна шапка, Меги стоеше на прага.

— Здрасти — отвърна тя.

— Вкъщи не се стои с шапка — напомни й майка й.

Маги я свали и се запъти право към Боулинг.

— Аз съм Маги.

Протегна му ръка без капчица неудобство.

— Добро ръкостискане — похвали я професорът. — И добре се справяш с пианото.

— Занимаваш ли се с музика? — усмихна се момичето.

— С дискове и даунлоуди. Дотам.

Данс вдигна поглед и не се учуди на появата на дванайсетгодишния Уес. Стоеше облегнат на рамката на вратата. И не се усмихваше.

Сърцето й подскочи. След смъртта на баща му той се мръщеше на всички мъже, с които общуваше Данс — смяташе, както й обясни терапевтът, че заплашват семейството и проявяват неуважение към паметта на баща му. Одобряваше единствено Майкъл О’Нийл — отчасти понеже полицаят беше женен и не представляваше опасност.

Отношението на момчето я притесняваше. От две години беше вдовица и понякога копнееше за романтична връзка. Искаше да излиза, да се среща с мъже. Така беше добре и за децата. Но когато излизаше, Уес беше мрачен и кисел. Часове наред го уверяваше, че поставя него и сестра му на първо място. Дни наред планираше как да му представи мъжа, с когото се среща. Понякога направо му заявяваше, че няма да търпи никакви капризи. Нищо не проработваше. Още повече, че враждебността му към последния й потенциален партньор се оказа доста по-основателна от собствената й преценка. След този случай реши да изслушва мнението на децата си и да обръща внимание на реакциите им.