Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Намерете ми още двайсет души. Не ме интересува от кого ще ги наемете, стига да си разбират от работата. Ракети, арбалети. И една балиста с двойно зареждане… не, нека са две. Смятам да им разкатая фамилията още сега!
Че и Салма се спогледаха изненадано. Изглежда, чичо Елиас отиваше на война.
Хелерон беше възникнал на това място заради планините. Торноската верига беше радост за миньорите и криеше в недрата си едни от най-богатите залежи на желязна руда в Равнините. Появил се преди четири столетия като малко леярско поселище, сега Хелерон беше най-голямото средоточие на промишлена и търговска дейност. Стоманодобивната промишленост беше в центъра на всичко, градът поглъщаше метални руди в несметни количества, преработваше ги и ги изливаше в хиляди форми, повечето от тях с военно приложение.
Салма с мъка издържа пътуването, седнал сковано в едно от десетките парни автовозила, които напускаха с трясък Хелерон. Движението. Миризмата. Всичко, даде си сметка Че. За него всичко това беше непознато, невиждано, несъществуващо в далечната му родина. Дори в Колегиум Салма винаги ходеше пеша или летеше със собствените си криле. Сега пътуваше в машина, дело на друг свят, и пътуването му се отразяваше зле. Когато Елиас най-после им извика да слизат в сянката на планината, златистата кожа на водното конче беше посивяла като на труп.
Ала и тук не ги посрещнаха обещаните от Елиас чист въздух и планински гледки. Салма все така носеше усмивката си като щит срещу света, но Че долавяше издайническото напрежение в очите му. Автовозилото ги беше свалило в огромна каменоломна, отворила гигантски рани в планинското подножие. Плитките мини представляваха зейнали, укрепени с греди дупки в скалната стена, а над тях стърчеше и скърцаше сложна система от макари и кранове, чиито парни двигатели издигаха поредния товар работници и руда от недрата на дълбоките шахти. Каменоломната беше опасана и пресечена с релси, а в единия й край се издигаше гигантски навес, където се извършваше претопяването на рудата. Елиас им беше обяснил, че е по-евтино да топят рудата тук и да транспортират метала до града или поне било така допреди десетина години. В светлината на последните промени май трябвало да преосмисли ефективността на подобна организация.
Опитал се бе да им обясни как работи мината, но разни хора идваха при него с въпроси и проблеми, прекъсваха го и накрая той се видя принуден да зареже Че и Салма да се оправят сами сред прахоляка и хаоса. А в каменоломната очевидно имаше проблем, установи Че от пръв поглед — две тежки сонди бездействаха, едната бе обгорена и почерняла. Екип механици ги разглобяваше трескаво, спореха какъв е проблемът и как най-добре да се отстрани. Имаше и войници — бръмбарородни пазачи, наети от Елиас, с плетени ризници, кожени нагръдници и арбалети в ръка. И все гледаха към небето, забеляза Че. Гледаха към небето и изглеждаха притеснени.
— Какво става тук според теб? — обърна се към Салма тя.
— Представа си нямам. За пръв път попадам на такова място — отвърна той, живнал малко. — Канех се да те питам същото.
— Сигурно някой конкурент на Елиас му подлива вода — предположи замислено Че. — В Хелерон май гледат много сериозно на бизнеса си.
— Самата истина — каза Салма и кимна убедено.
Едно товарно возило тъкмо потегляше към града, забеляза Че. Откритата му каросерия зад комините на захранваната с дърва пещ беше пълна с желязо. Но сандъците с желязо не бяха единственият му товар — имаше и три дълги, покрити с брезент вързопа, несъмнено трупове на миньори или пазачи. Чула беше Елиас да дава нареждания на водача на возилото — да докара още войници и оръжие. Каквото и да беше станало тук, явно никой не вярваше, че е приключило.
Накрая Елиас се върна при тях, нищо че още половин дузина бригадири чакаха да му докладват.
— Скапан бизнес е това — изсумтя той, като въртеше пръстените на ръката си. — Понякога се чудя защо изобщо се хванах с него.
— Какво е станало? — попита го Че. — Кой ги е нападнал?
Елиас въздъхна.
— Същото беше и когато се захванах с фабриките, но после сключихме спогодба и всичко утихна. Идеалният момент да се включиш в играта с мините, така реших. А виж ме сега — доставките закъсняват с два дни, а колко ще ми струва ремонтът не искам и да мисля дори. В Хелерон никога не е имало механици в излишък, а сега поне шестима други собственици на мини ще наддават срещу мен.
— Но кой го е направил? Някой иска да те изтласка от пазара и да погълне каменоломната?