Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Внимавай — предупреди го.
Платното изплющя и премина край тях. Есай държеше лодката под ъгъл спрямо насрещния вятър, който издуваше платната й. Носеха се леко над водата, почти успоредно с брега.
Етана събра връхчетата на дългите си като на пианист пръсти.
— Признавам, че си прав, Джалал. Няма съмнение, че влиянието на Джамията в „Северий Домна“ нараства от ден на ден.
— Това е работа на Абдул-Кахар — с горчивина каза Есай. — Слуга на Всепобедния65, няма що!
— Добре, но как Ел-Ариан е попаднал под тяхната власт?
Есай държеше здраво лодката по курса.
— Трябва да се върнем десетилетия назад. Норен, агент под дълбоко прикритие, проникнал в организацията. Когато им се наложело да търсят човек за мокра поръчка, викали него. Бил като призрак, но надежден призрак, което е най-важното. Само че докато им вършел работата, трупал данни — имена, дати, факти, цифри.
— За да ги използва срещу тях.
— Използвал ги. Загубихме двадесет и шест агенти само за три седмици.
— А за кого е работил?
— Никой не знае, макар че много хора в организацията и близко до нея се опитаха да разберат. — Есай погледна с присвити очи на запад, където се трупаха буреносни облаци. Вятърът започваше да става поривист, морето по-бурно и той обърна към брега. — Норен беше убит.
— Как стана?
— Една от жертвите му го надви.
— Кой беше? — намръщено попита Етана.
Есай нагласи лодката така, че вятърът да духа откъм гърба им. Носът цепеше водата и ги опръскваше при всяко издигане и спускане по вълните.
— Застреля го човек на име Александър Конклин. — Есай му хвърли бърз поглед. — Чувал ли си за него?
Етана поклати глава. Есай не спираше да следи сивите облаци.
— Конклин оглавяваше „Тредстоун“. Всъщност той я създаде. Една от главните й цели беше да унищожи ръководството на „Северий Домна“. Затова и поръчаха убийството му.
— А след като уби Норен?
— Счете се, че е твърде рисковано да бъде унищожен. — Вече наближаваха брега и вятърът се засили, затова се наложи Есай отново да насочи лодката срещу него, за да я забави.
— Хвани руля и го дръж здраво.
Той излезе от рубката, отиде отпред и събра едното платно, за да убие още повече скоростта. Усещаше мокрото дихание на бурята по лицето си, въпреки че тя все още не беше започнала. Върна се при кабинката и пое отново руля.
— Конклин и „Тредстоун“ подплашиха „Северий Домна“ — продължи той. — Именно тогава Ел-Ариан се свърза с Абдул-Кахар.
— Без да се допита до останалите директори?
— Той си е такъв. Имам чувството, че с Абдул-Кахар се познават от младини, въпреки че не разполагам все още с доказателства.
— Има логика.
— Ясно е обаче, че ударът от страна на „Тредстоун“ даде на Ел-Ариан повода, от който се нуждаеше, за да сключи съюз между „Северий Домна“ и Джамията. — Есай поклати глава. — Допускането на арабско влияние противоречи на хартата на организацията за сътрудничество между Изтока и Запада. Това беше преломен момент, след който всичко се промени.
Етана стоеше притихнал и позеленял и здраво се държеше за пейката. Есай си замълча от уважение и скоро събра платното, вкара лодката в дока и хвърли въжето от мостика на човека от агенцията.
— Бях започнал да се притеснявам — каза им той. — Бурята изглежда сериозна.
— За нас няма какво да се безпокоите — отвърна Есай. — Нас не ни мислете.
— Да не вземеш да припаднеш! — извика Тайрон Елкинс.
Питър Маркс, обвил ръце около кръста му, се возеше на мотоциклета, зашеметен и слаб. В тялото му бушуваше огън и той ту потъваше в безсъзнание, ту изплуваше като давещ се сред вълните. Запита се отново в полусъзнание откъде идва тази метафора с удавянето.
— Смееш ли се? — извика Тайрон през вятъра.
— Може би — отвърна Питър. — Не знам. — Той отпусна лице върху дебелото кожено яке на Елкинс. Запита се откога ЦРУ разрешава на агентите си да носят кожени якета. А после мисълта потъна във вътрешния въртоп, в който се въртеше.
— Без болници — предупреди той.
— Разбрах още от първия път, шефе.
Питър изведнъж бе обхванат от силна тревога. Кой знае кого бяха пуснали по петите му, кои места наблюдаваха? И къде го причакваха?
— Моля те.
— Не се страхувай, шефе — успокои го Тайрон. — Знам къде трябва да отидем.
— На сигурно място — неясно каза Питър.
65
Ал-Кахар, Всепобедния, е едно от 99-те имена на Аллах. — Бел.прев.