Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Не ти ли е казвал?
— Той самият не знаеше. Всичко пристигаше и заминаваше в запечатани кашони, маркирани по определен начин. Забранено му беше да ги отваря. Той беше само посредник.
— Любопитството е част от човешката природа — възрази Борн. — Никога ли не е надниквал?
— Бяха запечатани по определен начин. Но и да е намерил начин да ги отвори, не ми е казвал.
— Би ли пропуснал да сподели нещо такова с теб?
— Както си забелязал, Естеван много ме пази и защитава. По-скоро би умрял, отколкото да ме изложи на опасност.
„Кога отговорът не е отговор? — запита се Борн. — Когато идва от Рози.“
Навлязоха в Кадис и залените му от светлини и сенки улици. Навсякъде ги заобикаляше филигранната архитектура на Северна Африка, сякаш бяха емигрирали в друг свят, закотвен в океана между Изтока и Запада, приел по малко и от двете посоки, но непринадлежащ изцяло на никоя от тях.
Светлината на деня изглеждаше уморена, а във въздуха се носеше острият мирис на надвиснала буря. Нощта започваше да се спуска.
Продължиха по лъкатушещите улички, из които уличните продавачи подвикваха на испански и на арабски и се носеше ароматът на историята.
— Къде си се научил да караш лодка? — попита Марлон Етана, седнал на пейката на борда.
— Пълен съм изненади — отвърна му Есай. — Дори за човек като теб.
— Човек като мен, изпратен да убие човек като теб.
— Добър план — изсмя се Есай.
След като се срещнаха в кафенето сутринта, двамата пиха кафе и си поговориха за дома, нищо повече. После отидоха на дълга разходка, но дори тогава не си казаха нищо важно. Така и трябваше да бъде, така искаха. Отношенията им бяха дотолкова обвити в тайна, заблуда и пълна секретност, че често им беше трудно да общуват като човешки същества.
Есай беше запазил лодка под наем и веднага след обяд, докато Кадис потъваше в следобедната си сиеста, отплуваха. Всички други лодки бяха потеглили призори и щяха да се върнат чак късно следобед. Никой не ги видя, освен човекът от агенцията за лодки под наем, а той се интересуваше единствено колко евро преминават в алчните му ръце.
Денят беше ясен, само няколко облачета минаваха високо над главите им, слънцето прежуряше и се отразяваше върху водата като кована мед, но все пак подухваше. Есай управляваше умело малката лодка, сякаш е роден по вода. Подминаха покрайнините на Кадис, приличащи на огромен извит сарацински ятаган с дръжка, покрита със скъпоценни камъни, които проблясват на слънцето.
Чак след като слънцето падна ниско на хоризонта и по небето на запад се разгърна палитра от шарени цветове, се разприказваха по същество.
— Ел-Ариан все още е убеден, че ме мразиш, така ли? — попита Есай.
— Повече от всякога. — Слънцето лъщеше по голото теме на Етана, но не можеше да проникне в гъстата му брада. — Исках да тръгна след Борн, но Бенджамин ми даде задача, свързана с теб.
— Този хитрец е наел Виктор Черкезов, а само Черкезов може да върти Борис Карпов на малкия си пръст.
От мястото си при кабината Етана се загледа във водата — кобалтовосиня, прошарена с оранжеви ивици, преплетени с тъмносиньо.
— Не мисля, че това е единствената причина да наеме Черкезов.
Есай се беше обърнал да провери вятъра с ръка на руля, но се извърна.
— Така ли?
Етана се подпря с лакти на жилавите си, здрави крака.
— Първата задача на Черкезов не беше срещата с Карпов. Ел-Ариан го изпрати в джамията.
Есай усети как по гърба му мина ледена тръпка. Светлината играеше пред очите му, преминавайки от златно в тъмносиньо.
— Джамията в Мюнхен ли?
— Същата.
— Но защо?
Етана въздъхна.
— Ако бях магьосник, щях да зная.
— Изпратил е бивш директор на ФСБ в джамията? — Есай поклати глава. — Откачена работа.
Етана вдигна очи към него.
— Трябва ни по-добро обяснение, и то бързо.
— А планът? — На Есай не му се мислеше за Джамията. Тя и хората, които я управляваха, бяха причината за омразата, която го изгаряше отвътре.
— Ел-Ариан свика директорите, преди да напусна Париж, но аз, естествено, не присъствах на срещата. И никой не ми каза нищо.
— Не съм го и очаквал.
Вятърът смени посоката си и платната заплющяха като флаг. Есай стана, коригира курса, а после се върна при рубката и нагласи лодката така, че вятърът да духа откъм дясната й страна.