Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
В топли слънчеви дни Саша излизаше на брега на Ангара. Мъжете катраносваха лодките, преобърнати с дъното нагоре, жените развиваха и окачваха мрежите по колове. Саша сядаше на някой изхвърлен от водата дънер, седеше с часове, гледаше реката, далечния бряг, отвъд който беше маторът — материкът, страната.
Веднъж при него дойде Степан Тимофеевич, селянинът с гърбавия нос, с когото работиха заедно на краварника.
— Какво така седиш, момче?
— Ей на, седя, какво да правя.
— Хайде с нас да катраносваме илимките…
На брега лежаха две илимки — големи покрити лодки с палуба за превозване на товари.
Саша стана, помогна да обърнат илимките настрана. После ги сушиха, запушваха ги с кълчища, катраносваха ги с горещ катран, оставиха ги да съхнат на слънце, та след разлива да ги предадат на Иван Парфьонович готови на вода. И тези илимки се подготвяха за работа по нареждане от районния център — за превозване на сено за добитъка от островите до матора.
Иван Парфьонович пак писа отработените от Саша трудодни на неговия хазяин. И през лятото, когато Саша косеше на островите, пишеше трудодните на хазяина му, той пък не му вземаше наем и го хранеше добре.
Но и работата не го спасяваше, тъгата все по-често и по-често връхлиташе Саша. Малко повече от половин година оставаше до 19 януари — датата, когато изтичаше присъдата му. Дали ще му прибавят нова? Ще го пратят ли в лагер? Писмото му не е стигнало до Сталин, глупаво беше да се надява, сложили са го в някоя папка или са го изхвърлили в кошчето за боклук… Рухна животът му! Дори да го оставят тук на заселване, какво ще прави? Ангарец ли ще стане, както казваше Лукешка? Ще се ожени за някоя неграмотна мома, дето вечно дъвче сяра — смола, добивана от лиственични пънове, уж запазвала зъбите, предпазвала от скорбут. Саша беше опитвал да я дъвче, за да пуши по-малко, но не можа да свикне: сладникава маса, лъха на катран и лепне по зъбите. Всичко тук го дразнеше — всичко му бе дошло до гуша, всичко му бе омразно. Добре направи Соловейчик, че избяга. Ако е оцелял — значи сега е на свобода, ако са го хванали, лежи в затвора. И какво от това? Другите не избягаха и пак са затворници. Соловейчик поне имаше някакъв шанс да излезе на свобода.
19.
Шарок беше единственият оперативен работник, когото извикаха на съвещание при Молчанов. Около масата се настаняваха началници на отдели и отделения, техните заместници и помощници, трийсетина, а може би четирийсетина души. Шарок не се захвана да ги брои, само видя, че е единствен тук с една ивица, останалите имаха по две или три, а някои — и комисарски звезди.
Молчанов, тъмнокестеняв човек с простодушно приятно лице, по-висок от среден ръст, як, макар и външно възсух, имаше чувство за хумор, най-много обичаше да подкача Дяков за неговия засукан талмудизъм.
„Хайде, заниза ги, заниза ги — подсмиваше се той, когато слушаше докладите на Дяков, — я мини на въпроса.“
Но днес Молчанов беше сериозен. В напрегнатата тишина той с безстрастен глас съобщи, че е разкрит троцкистко-зиновиевски заговор, ръководен от чужбина лично от Троцки, а в страната оглавяван от Зиновиев, Каменев, Бакаев, Евдокимов и други зиновиевци, а също от видните троцкисти Смирнов и Мрачковски. Смирнов и Мрачковски наистина отдавна са в затвора, но действуват и оттам.
После Молчанов каза, че зиновиевците и троцкистите са се събрали в „Обединен център“, който създал из цялата страна терористични групи с цел да бъде убит Сталин, други членове на Политбюро и да се завземе властта. Същите хора вече убили Киров.
Признанието на Зиновиев и Каменев на януарския процес, че са морално отговорни за убийството на Киров, било просто уловка, за да избегнат наказателната отговорност, да скрият съществуването на „Обединения център“, да скрият терористичната си организация, своите терористични групи, да спечелят време.
Молчанов направи пауза и многозначително добави:
— Политбюро и другарят Сталин смятат тези обвинения за доказани. В тях няма и не може да има никакво съмнение. Нашата задача е една — да получим признание от обвиняемите. Имайте предвид, другарят Сталин и секретарят на ЦК другарят Ежов поемат това следствие под личния си контрол. Ясно ли е?!
Той отново помълча, после твърдо изрече:
— Възложена ни е изключително отговорна задача. Ние сме длъжни да я изпълним докрай. В отговор на високото доверие на Централния комитет и лично на другаря Сталин ние трябва да докажем, че чекистите са беззаветно предани на партията и на нейните висши интереси. Има ли въпроси?
Всички мълчаха.
— Добре — каза Молчанов, — тогава слушайте… По заповед на другаря Ягода всички вие предавате делата си на други следователи и се поставяте под мое разпореждане.