Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– И как така не сме го забелязали? – попита Джо.
– Бяхме твърде заети с учените – отвърна Кърт. – Всички бяха обсебени от скалната кула и с изключение на Катерина, никой не огледа внимателно тези кораби.
Когато се спуснаха пред зеещата дупка в корпуса на третия кораб, Кърт се опита да сглоби картината.
– Всичко тук е измама.
– Определено изглежда така – съгласи се Джо. – Но защо? Какъв смисъл има? Кой би направил подобно нещо?
Кърт предполагаше, че и двамата знаят отговора на последния въпрос, но не и причините, които стоят зад него.
Премисли отново всички събития, като отчаяно търсеше връзка. Имаше усещането, че се задава нещо зловещо, нещо като буря, която няма как да бъде избегната. Не разбираше каква полза би имал някой от подобна измама.
Ако хората, които бяха нападнали „Кинджара Мару”, бяха отговорни и за това, за какво им беше всичко това? Не можеше да им достави още материали. Не можеше да им донесе повече пари. Всъщност вероятно бе струвало цяло състояние да се извърши подобно нещо.
– Някои терористични групировки обичат да привличат общественото внимание – каза Кърт.
– Има по-ефективни начини за това – отвърна Джо.
И беше прав. Досега, ако не се брояха неколцина не особено изтъкнати репортери, Кърт не беше видял магнитната колона да привлича огромен интерес.
Всъщност след първото обявяване, малцина като че ли проявяваха някакъв интерес към откритието. Тук бяха дошли единствено експерти по магнитни полета и свръхпроводници.
Кърт изпъшка, когато осъзна истината.
– Учени! – възкликна той. – Търсят учени! На Джо му трябваше секунда, за да загрее.
Неизвестната група искаше по много от всичко и експертните умения явно също влизаха в списъка им за шопинг. Ако Кърт беше прав, то те бяха захапали примамката, като бяха довели експерти от целия свят. Надяваше се само, че капанът вече не е щракнал.
Джо стисна лостовете и запали двигателя. Веднага изви носа на подводницата нагоре и се отправиха към сивата светлина, която се процеждаше от повърхността. Трябваше да излязат горе и да изпратят съобщение на „ Арго”.
Научните екипи трябваше да бъдат предупредени.
Няколко часа по-рано, малко след като Кърт и Джо се бяха настанили на морското дъно до „ Либърти”, Катерина Луская опаковаше куфара си под надзора на майор Сергей Комаров.
След всичко случило се върховното командване бе решило да изоставят мисията.
– Ти си се обвързала емоционално с американеца – укори я майорът.
– Не толкова, колкото ми се иска – отвърна тя студено.
– Не те изпратихме тук затова – напомни ѝ той.
Тя почти беше забравила за мисията си, толкова неща се бяха случили.
– Той отговаряше за района – каза Катерина. – Реших, че ще е по-добре да му стана симпатична. Нали все така става в старите филми.
Майорът я гледаше подозрително, но се усмихна леко, по покритите му с набола брада страни се появиха леки бръчица.
– Добър отговор – каза той. – Учиш се.
Тя му се ухили тъпо в отговор и се зае отново с багажа. В този момент на вратата се почука. Майорът не беше толкова лош. Държеше се по-скоро като голям брат, отколкото като Големия брат.
Той отиде да отвори вратата, като пъхна ръка под сакото си, където беше пистолетът му „Макаров”.
В коридора пред вратата стояха двама мъже. Единият беше нисък, с тъмна коса и държеше нещо като малък монокуляр, а по-високият му партньор държеше предмет, подобен на тръба, но на извития му връх имаше скреж, а отстрани се виждаше тежка електрическа батерия.
По-ниският сложи монокуляра на шпионката на вратата.
– Забелязвам движение – каза той. – Мъж е. Три секунди. Отстъпи от вратата, а мъжът с тръбата се приближи, като насочи края ѝ към вратата, на нивото на гърдите.
– Да – извика на руски майор Комаров от другата страна.
– Какво има?
– Сега! – изкомандва ниският.
Другият натисна някакъв бутон, чу се кратко жужене, после внезапен тътен и там, където тръбата беше притисната към вратата, се разхвърчаха отломки. Това беше миниатюрно електромагнитно оръжие, захранвано със свръхпроводими магнити и носещо двуфунтов остър метален шип като снаряд. При натискането на бутона шипът се изстрелваше със сто и шейсет километра в час, повече от достатъчно да мине през вратата и през руснака.
Мъжът с оръжието отстъпи назад и ритна вратата. Касата се откърти и това, което беше останало от вратата, се отвори.
Катерина Луская чу странен звук и вдигна глава. Из стаята се разхвърчаха трески. Майорът политна назад, като се държеше за корема, а от тялото му стърчеше късо, подобно на копие парче метал. Бялата му риза се просмукваше с кръв. Той падна на пода, без да продума.