Град на паднали ангели

— Не искам да е така. Ела. Трябва да поговорим — каза и тръгна към вратите на Института.

— Наистина ли? — Саймън беше изумен.

Изабел се завъртя и го погледна.

— Точно в момента, да. Но не мога да ти кажа колко дълго ще продължи това.

Саймън вдигна ръце.

— И аз искам да говоря с теб Из, но не мога да вляза в Института.

Между веждите й се появи бръчка.

— Защо? — тя млъкна и започна да мести поглед от него към вратите, към Камила и после

пак отначало. — А, вярно. Как тогава влезе тук?

— През портала — отвърна Саймън. — Джейс обаче каза, че някъде тук има и друг изход.

През него вампирите могат да влизат в Храма през нощта — той посочи тясна врата в

стената на няколко метра от тях. На вратата имаше ръждясало желязно резе, което сякаш не

беше използвано известно време.

Изабел сви рамене.

— Добре.

Резето издаде стържещ звук, когато тя го вдигна, и ръждив прах се разлетя във въздуха. Зад

вратата имаше малка каменна стая, подобно на канцелария в църква, и врата, която вероятно

водеше навън. Нямаше прозорци, но студеният въздух се процеждаше през процепа на

вратата и накара Изабел да потрепери в късата си рокля.

— Виж, Изабел — каза Саймън, решавайки, че той трябва да повдигне темата. — Много

съжалявам за онова, което направих. Нямам извинение…

— Не, нямаш — каза Изабел. — И, докато си говорим за това, можеш да ми кажеш защо

живееш с онзи, който е превърнал Мая във върколак.

Саймън й разказа как Джордан бил прикрепен към него като се опита да бъде колкото може

по-безпристрастен. Според него не беше чак толкова важно да обяснява на Изабел, че

отначало не е знаел кой е Джордан, и че Джордан съжаляваше за онова, което беше сторил.

— Не че това е някакво извинение — завърши той. — Но, знаеш… — Всички сме правили

лоши неща. Той обаче не можеше да се насили да й каже за Морийн. Не точно сега.

— Знам — каза Изабел. — Чувала съм за претор лупус. Предполагам, след като са го приели

за член, значи не може да е пълен неудачник — тя изгледа Саймън по-внимателно. — Макар

че не разбирам защо някой трябва да те пази. Нали имаш… — Тя посочи челото му.

— Няма да понеса цял живот някакви да ме нападат и Знакът да ги взривява — каза Саймън.

— Трябва да разбера кой се опитва да ме убие. Джордан ми помага. Джейс също.

— Наистина ли вярваш, че Джордан ти помага? Клейвът има връзки с преторите. Можем да

го сменим с друг.

Саймън се поколеба.

— Да. Вярвам, че ми помага. И не мога постоянно да разчитам на Клейва.

— Добре.

Изабел се облегна на стената.

— Някога питал ли си се защо съм толкова различна от братята си? — попита тя без

предисловие. — От Алек и Джейс?

Саймън примигна.

— Искаш да кажеш, освен че ти си момиче, а те… не са?

— Да. Не говорех за това, идиот такъв. Само ги погледни. Те нямат никакъв проблем да се

влюбят. И двамата са влюбени. Вечна любов. Край с тях. Виж Джейс. Той обича Клеъри