Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Ти си красива — каза Бат. Един рак отшелник пъплеше бавно по пясъка и той го побутна лекичко с пръст.
— Бяхме щастливи — продължи Мая. — И тогава… тогава се случи всичко, той ме превърна и аз го намразих. Доидох в Ню Иорк и го мразех, а после той отново се появи и единственото, което искаше, бе да му простя. Искаше го толкова отчаяно и наистина съжаляваше. А аз знаех, че хората правят безумни неща, когато ги ухапят. Чувала съм за хора, избили цялото си семейство…
— Ето защо имаме Претор Лупус — каза Бат. — Е, имахме.
— И си помислих — доколко можеш да държиш някого отговорен за онова, което е сторил, когато не е можел да се контролира? Казах си, че трябва да му простя. той толкова много го искаше. Беше направил всичко, за да изкупи вината си. Помислих си, че нещата може отново да тръгнат постарому, както някога.
— Понякога е невъзможно да се върнеш назад. — Бат докосна замислено белега на бузата си; Мая никога не го беше питала как го е получил. — Понякога твърде много се е променило.
— Ние не можахме. Или поне аз не можах. той толкова искаше да му простя, та ми се струва, че понякога ме поглеждаше и виждаше прошка. Изкупление. Не виждаше мен. — Тя поклати глава. — Аз не съм нечие опрощение. Аз съм просто Мая.
— Ала си държала на него — меко каза Бат.
— Достатъчно, че все да не късам с него. Мислех си, че може би чувствата ми ще се променят. А после всичко започна да се случва — Саимън беше отвлечен и ние тръгнахме да го търсим, и аз все така се канех да му кажа. Щях да го направя веднага щом стигнем до Претор Лупус, а после доидохме и открихме… — Мая преглътна. — …кланица.
— Казаха ми, че когато са ви намерили, ти си го държала. Бил мъртъв и кръвта му изтичала с прилива, ала ти все така си стискала тялото му.
— Всеки би трябвало да умре в нечии прегръдки. — Мая взе шепа пясък. — Просто… чувствах се толкова виновна. той умря, мислеики си, че все още съм влюбена в него, че ще останем заедно, че всичко е наред. Умря в заблуда. — Тя остави пясъка да изтече между пръстите й. — Трябваше да съм му казала истината.
— Престани да се самонаказваш. — Бат се изправи. Беше висок и полузакопчаният анорак подчертаваше мускулите му. Вятърът едва раздвижваше късата му коса; сивите облаци очертаваха фигурата му. Мая виждаше останалите от глутницата, събрани около Руфъс, които говореше, ръкомахаики. — Ако не умираше, тогава — да, би трябвало да му кажеш истината. Но той е издъхнал, мислеики, че е обичан, че е получил прошка. Има много по-лоши дарове, които би могла да дадеш някому. Онова, което ти причини, бе ужасно и той го знаеше. Ала малцина са изцяло добри или изцяло лоши. Мисли за станалото като за твоя подарък за доброто у Джордан. Където и да отива той — а аз вярвам, че всички отиваме някъде — мисли си за него като за светлината, която ще отведе Джордан у дома.
* * *
— Ако искаш да напуснеш "Василиас", разбери, че е против съвета на Мълчаливите братя.
— Океи. — Джейс си сложи и втората ръкавица и раздвижи пръсти. — Обяснихте ми го пределно ясно.
Брат Енок се извисяваше над него с гневно изражение, докато Джейс се наведе и се залови да си връзва ботушите, бавно и прецизно. Беше приседнал на ръба на болничното легло — едно от многото, подредени в редица по протежение на дългата стая. Много от другите бяха заети от ловци на сенки, които се възстановяваха от битката при Цитаделата. Мълчаливите братя се движеха между леглата като призрачни медицински сестри; въздухът миришеше на билки и странни компреси.
— Трябва да си починеш поне още една нощ. Тялото ти е изтощено, а небесният огън все така гори в теб.
Приключил с ботушите си, Джейс вдигна поглед. Сводестият таван над тях беше изрисуван с плетеница от целителни руни в сребърно и синьо. Взирал се бе в тях сякаш в продължение на седмици, макар да знаеше, че е било само една нощ. Мълчаливите братя, отпращаики всякакви посетители, се бяха суетили около него със своите руни и компреси. Освен това му бяха правили изследвания: бяха му вземали кръв, коса, дори мигли, допирали бяха остриета до кожата му — злато, сребро, стомана, самодивско дърво. Джейс се чувстваше добре. И имаше силното подозрение, че го държат във "Василиас" повече за да изучават небесния огън, отколкото за да го лекуват.