Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Двамата детективи скочиха и се втурнаха да помагат на Хайтауър, но стиснат в прегръдката на Шаму и гърчещ се от болка, той извика:
— Стойте настрана!
После двамата рокери, пъшкайки като мечки гризли и залитайки, се върнаха в дневната, където Шаму притисна Били до стената и започна да го души.
— Точно… точно… както го правят ченгетата! — ухили се Шаму, като го хвана за гърлото и притисна сънната му артерия.
Сидни посегна да вземе стол, за да удари Шаму по черепа, когато Били си пое три пъти въздух, изду бузи, наведе глава и захапа косматата ръка На Шаму с огромните си изпочупени зъби.
След три секунди Шаму започна да вие от болка. Отскочи настрана, сякаш се беше подпалил. Хайтауър се свлече по стената, като хриптеше и се държеше за гърлото.
— Ръката ми! Погледни шибаната ми ръка! — изрева брадатият рокер.
Беше се чуло изпукване на кожа и мускул и на Ото му се стори, че вижда сухожилие, гърчещо се като влечуго. Шаму още гледаше изумен ухапаната си ръка, когато Били го прасна с юмрук в слънчевия сплит. Гигантът се хласна в стената, пръхтейки като слон. После Хайтауър повтори. Същият удар на същото място. Главата на Шаму се разтресе, зъбите му изтракаха като капан за вълци и той се свлече на колене. Били отстъпи назад, ухили се престорено с почернелите си, опръскани с кръв устни, и каза:
— Никога не се опитвай… да душиш… закоравяло ченге! Трябва да те… накажа за това. Съжалявам, мой човек.
Били направи крачка напред и ритна великана в лицето. Шаму тупна на пода като отсечено дърво. Гърдите му хриптяха така, сякаш единият му бял дроб бе спрял да функционира.
— Шаму! — извика Джина и се спусна към него. — Миличък!
— По-добре тръгвайте — каза Били Хайтауър. — Ще се оправя сам.
Нямаше какво да кажат и Сидни и Ото само изправиха някои от преобърнатите мебели. Шаму се претърколи по корем. Опита да се вдигне на колене. И да диша, но изрева от болка:
— Джина! Джина! Боли ме!
— Знам, миличък! Знам. Били, помогни ми да изведем Шаму навън.
Хайтауър го сграбчи за колана и каза:
— Всичко е наред. Държа те. Нищо ти няма.
— Съжалявам, Били — изхлипа Шаму. — До утре ще забравим всичко.
Човекоподобната маймуна и татуираното момиче тръгнаха накуцвайки, надолу по пътя към колибата си, където душът не работеше, но пък и не влизаше често в употреба.
Детективите стояха в мрака, когато Били Хайтауър каза:
— Имате ли нещо против да си вървите? Нещо не се чувствам добре.
— Трябва да отидеш на лекар — рече Ото.
Бившето ченге се преви и се затътри към вратата. Обърна се и се вторачи в двамата детективи, които тръгнаха по чакълестата пътека. Явно го болеше, но въпреки това каза:
— Нямах нищо против, че си поговорихме тази вечер… Някой път можем да… — После размисли, поклати глава и понечи да затвори вратата. Но в последната минута добави: — Този живот не е лош. Тези хора… Те ме искат.
13.
Предзнаменования
Сидни Блекпул палеше цигара от цигара, докато се връщаха в хотела. Наложи се Ото да отвори прозореца, за да може да диша, макар да трепереше от нощния въздух, който нахлуваше от каньоните.
— Има ли някаква логика във всичко това, Сидни? — попита накрая той.
— Не знам. Понякога ми се струва, че има, друг път не.
— Скарване заради наркотици? Не, тук не говорим за наркобосове. Дали пък не е дело на онези бандити от „Кобра“? Прилъгали са педерастчетата от бара, завели са ги в каньона с обещание да им продадат евтин наркотик и са им устроили засада.
— Но защо две коли? Защо Джак Уотсън е бил в ролс-ройса, а Тери и морският пехотинец — в поршето?
— Да, и защо Тери не е отишъл в полицията и не е разказал историята веднага, ако е видял, че някой убива приятеля му? Особено, след като е била предложена награда.
— Може би вече е бил напуснал града. Както и да е, Били Хайтауър е сигурен, че неговите хора не са го направили. Явно има резултатни методи на разпит.
— И какво общо има Хари Брайт с всичко това? И защо Кой Брикман души там сега, когато ние разбутахме нещата?
— Има вероятност Тери да е планирал отвличане и откуп на своя приятел Джак с помощта на Брайт или на Брикман.
— Ако питаш мен, това място трябва да се нарича не Минерални, а Уринарни Извори. Навсякъде мирише на гнило. Все едно е град Горки, забранен за чужденци. И ние сме такива тук, драги.