Сянката на койота

Изведнъж навън се чуха стъпки и Били Хайтауър вдигна дебелия си пръст към устните. Напрегна тяло, после се усмихна и каза:

— Влизай, Шаму, тромав негоднико, преди някой да те е застрелял като койот.

Вратата се отвори и вътре влезе мъж, който бе малко по-нисък от Били Хайтауър. Тежеше почти колкото трактор. На черните си рошави коси носеше гръцка моряшка шапка. На мръсното му, обрасло лице стърчеше прошарена брада. Беше с неизменните ботуши и мърляви джинси. Токата на колана му беше от сребро и тюркоаз, и голяма колкото поднос за пуйка. На шестте си пръста — осеяни с толкова много белези, че приличаха на корал — имаше пръстени, също сребърни, с тюркоази. И беше пиян. Адски пиян, с онзи безумен поглед, сякаш бе смесил алкохол и наркотици.

— Къде е Джина? — попита той, гледайки кръвнишки двамата детективи.

— Къпе се! — отговори Били Хайтауър.

— Тук съм, сладурче! — извика Джина от банята. — Мия си косата! Ей сега излизам!

— Какво правят тези ченгета тук? Джина ми каза, че си я изпратил да ги доведе.

— Те не са от отдел „Наркотици“. Работят по онова убийство, когато ролс-ройсът падна в каньона.

— Ченгетата са си ченгета — заяви Шаму и залитна, като се опита да се подпре на вратата. — Всички миришат на едно и също.

— Джина! — изкрещя Били. — Излез и заведи Шаму да си легне. Тази вечер не е в добро настроение. Искаш ли бира, братко?

— Нямаш право да ги водиш тук — каза Шаму и гневно се вторачи в Били Хайтауър. Устните му бяха ядно извити и увиснали.

— Правя каквото сметна за добре — рече Били. Гласът му беше тих и хладен като затворнически двор. — Аз съм главатарят.

— Ти си шибан негър с голяма уста и много взе да се големееш. Къде е жена ми?

— Тя не е твоя жена, братко. Сама разполага със себе си. Може да прави каквото иска на този хълм. С когото поиска. Не забравяй правилата.

— Джина! — изрева Шаму и на Ото му се стори, че прозорците ще се пръснат.

Ото беше нещастно холивудско ченге, далеч от собствената си територия. Шаму приличаше на онези казаци, които изпиват водката до дъно, само за да изядат после чашата.

Младата жена излезе от банята. Беше облечена и бършеше косите си, които сега изглеждаха не мишо кестеняви, а пясъчноруси.

— Прибирай си задника вкъщи, кучко! — кресна пияният великан. — Не съм ти казал да идваш тук и да си сваляш дрехите.

— Идвам, Шаму, нека само да…

Той я удари толкова силно с разперена длан, че тялото й политна встрани, събори масичката с лампата и тупна на пода до канапето. Джина се разплака.

— Ти току-що ме обиди — каза Били Хайтауър и бавно се надигна. — Употреби насилие срещу един от гостите ми. Наруши правилата.

Брадатият великан вече не приличаше на обезумял. Започна да се кикоти, сякаш изведнъж изпадна в чудесно настроение. Наведе глава и се нахвърли върху Били. Телата им се сблъскаха и общо тристате килограма плът на обявените извън закона рокери се завъргаля из малката кухня и смачка масата като картонена кутия.