Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Кога съзря ги, Хаген • примъкна се потайно,
ала усетен бе и • пред него незабавно
опитаха да хукнат • те от водата хладна.
Не им напакости, но • одеждите им грабна.
На име Хадебург бе • онази, дето рече:
„Получим ли обратно • одеждите си, вече
ще сте узнали, Хаген, • прославен рицар смел,
при хуните какъв ли • вас хал ви е повел.“
Тела като при полет • над пяната извили,
излъчваха те вяра • в пророческите сили
на всяко свое слово. • Та рече да узнае,
каквото пожелал бе: • съдбата му каква е.
„Вий може преспокойно“ — • така му предвеща —
„на гости на Атила • да идете сега.
Аз честна дума давам, • че почит по-достойна
не е отдавал никой • в страната си на воина.“
При тез слова сърцето • на Хаген плам обгърна,
та без да се помае, • одеждите им върна.
Едва-що бе се всяка • чудато пременила,
дочу той що го чака • в страната на Атила.
По-младата на име • Зиглинда се обади:
„Пазете се, потомък • на Алдриан! Заради
одеждите ни леля • скрои лъжа голяма.
Подготвя се срещу ви • при хуните измяна.
Върнете се обратно, • дорде е още време!
Поканата целеше • от вас да се приеме,
та сетне при Атила • да паднете докрак.
Опасност дебне всеки • пристигнал там юнак.“
Но Хаген възрази им: • „Ненужни са лъжите.
Не е възможно някак • вий мен да убедите,
че всички там ще паднем • от нечия си злоба.“
Тогаз доизясниха • те своята прокоба.
„Така ще стане“ — рече • едната с глас правдив. —
„От похода не ще се • завърне никой жив
освен каплана царски. • Ще стигне сам-самин —
това ни е известно — • във Вормс той невредим.“
Храбрецът Хаген мрачно • тогава промърмори:
„На мойте господари • нелепо ще се стори,
при хуните че всички • сме щели да загинем!
Пророчице, кажете • отвъд как да преминем.“
„На похода щом още • вий гледате без грижа,
нагоре ще съзрете • досам водата хижа.
Салджия там живее, • единствен покрай друма.“
За злата вест, що чул бе, • не промълви той дума.
След рицаря разстроен • провикна се едната:
„Юнако Хаген, нека • ви кажем през водата
отсреща как да мине • дружината ви царска.
На Елзе е подвластна • оназ крайбрежна марка.
Витязът славен Гелфрат • е негов роден брат,
в Бавария владетел • и всекиму познат.
Из неговата марка • опасност вас грози ви.
Но с тоз салджия също • бъдете предпазливи.
Гневлив е той и няма • да ви остави жив,
не сте ли спрямо него • достатъчно учтив.
Ако пък ви превози, • вий дайте му отплата.
На Гелфрат е покорен • и варди му земята.
Помайва ли се дълго, • викнете през реката,
че Амелрих витязът • прочут отсам го чака,
страната си напуснал • заради крамоли.
Салджията ще дойде, • туй име чуе ли.“
Юнакът дързък Хаген • на двете самовили
благодари безмълвно • с поклони най-вежливи.
Закрачи към реката, • подир нагоре свърна,
дордето на брега й • отвъден хижа зърна.
Натам се той провикна • с висок глас над водата:
„Салджийо, превозете • ме бързо през реката!
В отплата златна гривна • ви давам за това,
ако се незабавно • отвъд аз озова.“
Салджията богат бе • от службата добра, та
не чувстваше и нужда • да вози за отплата.
Доволен също всеки • ратай край него беше,
затуй самотен Хаген • все тъй отсам стоеше.
Мощта на този рицар • не беше катадневна
и местността отекна, • щом с цяло гърло ревна:
„Тук Амелрих срещнете, • на Елзе съм васал,
в страната си крамолна • да бъде не пощял.“
С върха на своя меч той • като отплата вдигна
над себе си високо • лъщяща златна гривна,
ако на бряг отвъден • го преведат оттам.
Салджията тогава • веслото грабна сам.
Съвсем наскоро с булка • той беше се сдобил,
от алчност пък прости се • сега с живота мил.
Държеше да получи • златото обещано,
но Хаген с меча стана • причина за смъртта му.
Перейти на страницу: