Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Чарли не беше проявявал никакъв интерес към политиката. Той си имаше либерални разбирания също като баща си, с лек социалистически оттенък (стига да не отиваха отвъд границата на разумното, с което той разбираше несдържано неговите приходи и неговото удобство да не бъдат накърнени), и на драго сърце предоставяше с управлението на страната да се занимават други хора, чиято професия е да се занимават с това, но сега не можеше да остави без отговор предизвикателните въпроси на Лидия.
— Ти говориш, като че ли ние не правим нищо за работническата класа. Ти не знаеш, изглежда, че през последните петдесет години невъобразимо много сме променили положението им. Сега те получават за по-кратък работен ден по-голяма надница, имат по-добри жилища. Фактически ние самите полагаме всички усилия да премахнем мизерните жилища от собствените си имения, и то колкото може по-бързо, доколкото стопанските условия позволяват. Дадохме пенсия за старост на работниците в Англия, а когато са безработни, получават помощ, достатъчна да преживяват. Ползуват се с безплатно учение и безплатно лекуване в болниците, а сега започнахме и да им даваме безплатен отпуск. Аз наистина не вярвам английските работници да имат твърде много от какво да се оплакват.
— Ти не бива да забравяш, че благодетелят и облагодетелствуваният може да бъдат на различни мнения. Ти наистина ли очакваш работникът да ви благодари за облекченията, които е изтръгнал от вас с револвер в ръка? Ти да не смяташ, че работникът не знае на какво дължи дадените му подобрения — не на великодушие, а на страх!
Чарли нямаше желание да се впуща в безполезни политически пререкания, но не можеше да не подчертае едно.
— Не допусках, че положението, в което ти и твоите приятели руснаци се намирате, ще ви накара да смятате господството на тълпата за голям напредък.
— Тъкмо това е най-печалното в нашата трагедия. Колкото и да го отричаме, в дъното на душата си съзнаваме, че всичко, каквото е станало, все сме си го заслужили.
Лидия го каза с толкова трагична убедителност, че до известна степен Чарли се смути. Тя имаше тежък характер. На нищо не можеше да погледне леко. Спадаше към онези хора, които дори и за сол не могат да те помолят, без да породят впечатление, че няма нищо смешно. Чарли въздъхна — помисли, че трябва да бъде снизходителен към нея, защото й е отредена такава тежка съдба, горката женица! Но наистина ли е тъй черно бъдещето?
— Кажи ми още нещо за Дзержински — каза той, като се запъна малко, докато изрече трудното име.
— Мога да ти кажа само това, което Алексей ми е разказвал. Той казва, че забележителното в Дзержински била силата на очите му. Той имал необикновена дарба да втренчва очите си извънредно продължително в своя събеседник и леденият поглед на разширените му зеници всявал ужас. Бил много висок и необикновено слаб — в затвора заболял от туберкулоза. Не бил грозен, имал изразително лице. Бил много едностранчив — в това се криела тайната на могъществото му. Имал студен, неприветлив темперамент. Смятал, че в живота си нито един миг не е изпитвал каквото и да е истинско удоволствие. Имал влечение само към едно — към работата си. Работел денонощно. Когато бил на върха на кариерата си, живеел в малка стаичка, където нямало нищо друго освен маса, износен параван и зад паравана тесен железен креват. Разказват, че по време на глада, когато му занесли по-добра храна вместо конско месо, той я върнал обратно и поискал от същата храна, каквато давали и на другите служещи при ЧК. Живеел за ЧК и за нищо друго. Не познавал никаква човечност, никакво съжаление, никаква обич, само фанатизъм и омраза. Бил страшен и неумолим.
Чарли изтръпна. Той разбра защо Лидия му разказа за този терорист. И наистина удивително беше сходството между характера на описания от нея злокобен човек и характера на Саймън, както той поразително се беше очертал. Същият аскетизъм, същото равнодушие към удобствата на живота, същата способност за работа и може би същата безогледност. Чарли се разсмя с обичайния си добродушен смях.
— Разбира се, Саймън си има своите грешки, както всички хора. Човек трябва да го търпи, защото е живял живот нито щастлив, нито лек. Може би копнее за любов, а не може да я намери, защото нещо в характера му отблъсква хората. Той е ужасно чувствителен и нещо, което е незначително за обикновените хора, го засяга до дъното на душата. Но всъщност е добро момче и великодушен.