Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Силна болка проряза тялото на Памела. Тя отвори уста, за да изкрещи, но викът отекна само в ума й. Тя вече нямаше уста, от която викът да излезе. Памела се пресегна безпомощно към Феб, докато тялото се огъваше и добиваше формата на нещо нечовешко. Болката разпръсна мъглата в ума й и спомените от предишната вечер я връхлетяха. Феб… Кожата му, блестяща с неземна светлина… Взима я в обятията си… Прави я негова… Той не е човек! Никой земен мъж не е направен от огън. Какво стори с нея? Какво прави сега с нея? Спомни си как огънят му я ближеше и галеше и… Силен вик проряза съзнанието й.
Когато Памела се появи, Аполон беше с гръб към портала. Караше се на сестра си за това, че се бърка в живота му, че е натрапчива и досадна…
Градушката от думи секна, щом усети сродната му душа да влиза в Олимп. В мига, в който смъртните й нозе прекрачиха портала, тялото й започна да се изменя. Той гледаше безпомощно как Памела избледнява, разтапя се и се превръща в прекрасен ароматен жасминов цвят.
— Върни я обратно, преди слънцето да е изгряло! — извика сестра му. — Когато порталът се затвори, заклинанието ще загуби сила и тогава Памела отново ще е същата.
Тогава Памела отново ще е Памела! Думите на Артемида бяха като остен. Аполон се хвърли към любимата си, хвана нежното цвете и го издърпа от мястото край мраморния под, където то вече бе започнало да пуска корени. Като шепнеше разпокъсани извинения, Аполон скочи през портала, без да спира да стиска здраво в ръце промененото тяло на Памела.
Артемида се поколеба пред диска, хвърли бърз поглед през рамо към високите от пода до тавана прозорци. Небето беше порозовяло от предчувствието за настъпващия нов ден.
— Глупак! — провикна се тя към бясно въртящия се диск. — Не трябваше да преминаваш с нея! — богинята се опита да надникне през светещия проход.
Бакхус излезе плавно и тихо от сенките. С едно решително движение той блъсна гърба на Ловджийката. Артемида изпищя и падна в диска само секунди преди порталът да потъмнее, затваряйки се енергично с пукването на зората над Олимп.
В смехът на Бакхус се долавяха нотки на победа.
Двайсет и първа глава
Памела политна към пода и се подпря на ръце и колене. Дъхът й излизаше в накъсани ридания, а зъбите й тракаха в такт с треперенето на тялото й. Нейното тяло! Тя опипа неистово ръцете и лицето си. Беше се превърнала в нещо зелено, светещо и определено не нормално, но сега отново бе нормална. Отново бе човек!
— Всичко е наред, сладка моя — чу се гласа на Аполон. Той протегна ръка към нея.
Памела ужасено се дръпна.
— Ти! — задъхано промълви тя, но преди да успее да каже още нещо, сестрата на Феб се строполи с главата надолу в малката стаичка. Зад гърба й въртящият се диск с перлен цвят изчезна.
Докато се изправяше, Артемида изрече непознато проклятие. Брат й я гледаше със зяпнала уста.
— Ще накарам Бакхус да съжалява, че Зевс го спаси, когато глупавата му човешка майка… — тирадата й секна, щом осъзна, че порталът е затворен. — Не! — прошепна тя. — Не може да останем впримчени тук!
— Какво по дяволите сте вие? — думите на Памела бяха като експлозия.
Аполон и Артемида се обърнаха към дребната смъртна, свита на пода. Памела бавно бе отстъпвала назад, докато гърбът й опря затворената врата. Очите й бяха огромни и изглеждаха невъзможно тъмни на фона на пребледнялото й лице.
— Памела — заговори Аполон с успокоителен тон и отново протегна ръка към нея, — ти знаеш кой съм.
— Не! — отвърна рязко тя и се дръпна от ръката му. — Не попитах кой си. Попитах какво си!
— Ще трябва да я накараш да забрави — нареди Артемида на брат си, без да обръща внимание Памела. — Тази жена видя твърде много. Погледни я, тя си спомня всичко. — Богинята вдигна фината си ръка. Ох, ще го направя вместо теб. Знам, че си твърде привързан към нея. Заспи и забрави! — Артемида махна с ръка, а Памела отскочи назад.
— Спри! — извика Аполон. — Не искам да я закачаш!
— Какво по дяволите става? — Памела продължаваше да стои с гръб, опрян във вратата, като не спираше да притиска ръцете си към солидното дърво, за да спре треперенето им.
— Защо не спи? — удивена Артемида се обърна към брат си, а после заоглежда пръстите си.
— Порталът е затворен — отвърна Аполон.
Сестра му се намръщи.
— Виждам! И какво от това?
Аполон продължи да я гледа втренчено. Тогава очите на сестра му се разшириха.
— Когато порталът се затвори… — думите й постепенно заглъхнаха.