Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Предвид това, доколко съм се изпедепцал оттогава, сигурно ви е трудно да ми повярвате, но на онзи етап си нямах и понятие от разлика между цена „купува“ и цена „продава“. Е, знаех, че купуваш на цена „продава“ и продаваш на цена „купува“, но никога не се бях запитвал къде отива разликата.

Нали ме разбирате? При големите акции разликата между двете цени е нищожна, обикновено не повече от половин процент; а и брокерите само в много редки случаи намазват дори частица от тази разлика; обикновено тя отива при търгуващите на едро. Затова в „Л. Ф. Ротшилд“ брокерите пощуряваха, когато им попаднеше пакет акции с някакъв спред53. Започваха да звънят на клиентите си и да ги бият по главите, понеже това им докарваше двойна комисиона.

Та в „Инвестърс Сентър“ направо не можех да повярвам на очите си. Спредовете бяха огромни — минимум петдесет на сто, че и повече. Наложи се да попитам Джордж: „Как може цена «купува» за «Арнклиф Нешънъл» да е двайсет и пет цента, а цена «продава» — петдесет? Възможно ли е комисионата ми да е цели двайсет и пет цента на акция?“. А той отвърна: „Ами, да. Защо не?“. „Добре де, рекох. Да предположим, че клиент вложи четвърт милион долара в «Арнклиф Нешънъл» — горе-долу от такъв порядък бяха сделките в «Л. Ф. Ротшилд», — значи ли това, че комисионата ми наистина ще възлиза на сто двадесет и пет хиляди долара?“

„На теория — да — отвърна ми. — Но на практика — не, тъй като никой не влага толкова големи суми в евтини акции.“

„А защо не?“ — попитах.

„Ами… — провлече Джордж с далеч по-малко самоувереност, — защото не се обаждаме на хора, притежаващи толкова големи суми. Нашите клиенти са от работническата класа.“

„Сериозно ли говориш? — попитах. — Защо ви е да звъните на хора, които нямат средства за влагане в борсата? Няма никаква логика.“

„Абе може и да си прав, но богатите не купуват евтини акции.“

„Защо?“ — продължих да настоявам, а той замънка и захъмка. Защото и той не знаеше отговора, само ми повтори, че трябва да му вярвам, което и направих. Сега си давам сметка, че тогава съм бил прекалено изпаднал — нямах сили да споря; иначе, при нормални обстоятелства, щях да доведа спора до дупка. Но така или иначе, реших да приема думите му като божията истина и да се включа в програмата им. Седнах редом с Крис Найт и съставих сценарий за фирмата „Арнклиф Нешънъл“.

— И защо точно нея си избра? — полюбопитства Агента маниак.

— Стори ми се, че е кучето с най-малко бълхи — свих рамене. — В смисъл: почти нямаше продажби на техни акции, а се предлагаха някъде към петдесет милиона такива. От друга страна обаче, току-що бяха привлекли за клиент „Мейсис“54, което щеше да звучи като добра реклама. Както и факта, че президентът им преди време е бил вицепрезидент на „Ревлон“.

Та си спомням, че когато приключих с писането на сценария, сам се възхитих от себе си. Славословията ми издигаха „Арнклиф Нешънъл“ на нивото на Ай Би Ем или най-малкото — на нова „Ревлон“ — при това, без да лъжа кой знае колко. Е, премълчавах някои съществени факти — тоест информация, която клиентът би трябвало да знае, когато взема решението си, — но като цяло не извършвах никакво сериозно нарушение на законите за търговия с ценни книжа.