Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Вие знаете ли за други? — попита доктор Свенсон.
Тя реши да му се довери и каза:
— Двама. Двама ужасни мъже.
За момента не можеше да каже повече. Импулсивно извади от чантата си кърпичка, наплюнчи едно ъгълче и се наведе да избърше от лицето на доктора тънка струйка кръв. Той промърмори някакво извинение, взе кърпичката, дръпна се и енергично започна да бърше лицето си. После пак я сгъна и понечи да й я върне, но тя му направи знак да я задържи и каза:
— Дайте ми да видя и другата карта.
Свенсон пребледня.
— Не мисля, че моментът…
— Настоявам. — Беше решена да разбере повече за вътрешния живот на Роже, с кого се е срещал, какви сделки е сключил с Крабе, какви са истинските му чувства към нея. Свенсон бръщолевеше извинения — да не би да искаше някаква размяна?
— Не мога да позволя на една дама, моля ви…
Госпожица Темпъл му подаде първата карта.
— Това имение принадлежи на вуйчото на Роже, лорд Тар.
— Лорд Тар му е вуйчо?
— Да. Защо?
— Защо е бил убит — каза Свенсон.
Госпожица Темпъл ахна.
— Франсис Сонк говореше за наследството на Баскомб — продължи Свенсон. — Как скоро щял да стане важен и влиятелен и си помислих, че когато Крабе казва „вие решавате“…
— Боя се, че е напълно невъзможно — отсече госпожица Темпъл.
Но мислите й препускаха. Роже не беше наследник на вуйчо си. Макар лорд Тар (проклет човек, страдащ от подагра) да нямаше синове, имаше дъщери с мъжки наследници — това й бе обяснено съвсем ясно и с горчивина от майката на Роже. Освен това, сякаш в потвърждение на периферния статут на Роже, при единственото им посещение в Тар Менър, вечно болнавият лорд отказа да приеме Роже, да не говорим да се запознае с провинциалната му годеница. А сега лорд Тар бе убит, а Роже някак бе обявен за наследник на земите и титлата му? Не можеше да повярва и за миг, но какво друго наследство би могъл да има? Не мислеше, че Роже Баскомб е убиец, но знаеше, че въпреки широките рамене и осанката си е слаб и податлив, и изведнъж усети хлад… хората, с които се бе забъркал, демонстрацията, която бе гледал по свое желание в театъра… Въпреки клетвата си да го съсипе, въпреки искреното си презрение към всичко, свързано с него, госпожица Темпъл с горчивина се почувства странно уверена, че той е загубен, че тези събития ще го доведат до гибелта му.
— Дайте ми другата карта. Или съм ви съюзница, или не.
— Дори не сте ми казали името си.
— Така ли?
— Да — каза докторът.
Госпожица Темпъл сви устни, после му се усмихна изискано и му подаде ръката си заедно със стандартното си обяснение:
— Госпожица Темпъл, Селестиал Темпъл1. Баща ми обичаше астрономията — имам късмет, че не съм кръстена на някоя от луните на Юпитер. — Поколеба се. — Но ако ще сме истински съюзници, трябва да ме наричате Селесте. Само че аз съвсем не мога да ви наричам… как беше?… Абелард. Вие сте по-възрастен, чужденец сте и би било смешно. — Тя се усмихна. — Ето. Много се радвам, че се запознахме. Сигурна съм, че досега не съм срещала офицер от Мекленбургския военноморски флот, да не говорим за военен лекар.
Доктор Свенсон непохватно пое ръката й и се наведе да я целуне. Тя я издърпа, без да става груба.
— Няма нужда. Тук не е Германия.
И доволно отбеляза, че доктор Свенсон се изчерви.
Усмихна му се и погледът й нарочно се спря на джоба, в който бе втората карта. Той го забеляза и се поколеба. Тя не виждаше какво толкова има — нали вече бе видяла другата — нямаше да се стресне втория път.
— Може би ще искате да я видите в някоя по-уединена стая?
— Не.
Свенсон въздъхна и извади картата. Подаде й я с очевидно безпокойство.
— Мъжът не е Баскомб, а е моят принц, също развратник. Това е хотел „Сен Роял“. Може би ще познаете жената — аз я познавам като госпожа Марчмур — или… зрителите. В тази стъклена карта гледната точка на преживяването е у дамата. — Той стана и се извърна, засуети се да си вади цигара и да я запали, избягваше да срещне очите й. Тя хвърли бърз поглед към служителите на рецепцията, които все още ги наблюдаваха с интерес, въпреки че не можеха да чуят оживения им разговор, а после към Свенсон, който дискретно бе отстъпил и изучаваше листата на едно голямо растение в саксия. Любопитството й беше силно възбудено. Тя погледна в картата.
Когато след няколко минути я остави, лицето й бе изчервено, дишането учестено. Огледа се нервно, срещна лениво любопитния поглед на мъжа на рецепцията и веднага извърна очи. Изпита облекчение и донякъде се трогна от това, че доктор Свенсон все още бе с гръб към нея — той явно знаеше какво е почувствала макар и само чрез тялото на друга жена. Не можеше да повярва на това, което се бе случило — което не се беше случило въпреки интимността, истински убедителната интимност на едновременно тревожните и сладостни усещания. Тя току-що — не можеше да повярва, на обществено място, за първи път, без предупреждение! — и се чувстваше засрамена, че бе настоявала и не бе приела предложението на доктора да се оттегли. И то с мъж, когото не познаваше и към когото нямаше чувства! При все че усещаше чувствата на жената към него, или чувствата й към преживяването — можеха ли те да се отделят едно от друго? Размърда се, приглади роклята си и с изумление почувства неопровержимо настойчиво гъделичкане между краката си. Ако в този момент леля й я попиташе отново за добродетелта й, как щеше да отговори? Госпожица Темпъл погледна стъкления правоъгълник в ръцете си и се удиви на огромните и наистина тревожни възможности на това творение.
1
Буквално „небесен храм“ — Б.пр.