Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Отначало на стола пред загасналия огън, а след това извърнат към нея и удивен, че я вижда, седеше господинът, когото тя търсеше. Мургавият, сериозен господин с милата усмивка, тъй искрен и грижовен в отношенията си към другите, в чиято ревностност имаше нещо, което й напомняше за неговата майка, с тази разлика, че тя бе ревностна в своята суровост, а той — в добротата си. Сега той я гледаше с оня внимателен и търсещ поглед, пред който малката Дорит винаги свеждаше очи и пред който те сега се сведоха отново.
— Мое бедно дете! Тук в среднощ?
— Казах малката Дорит, сър, нарочно, за да ви подготвя. Знаех, че много ще се изненадате.
— Сама ли сте?
— Не, сър, взех Меги с мене.
Като сметна, че появата й е вече достатъчно оповестена с това споменаване на името й, Меги се появи от коридора със своята широка усмивка. Но тя веднага скри чувствата си и стана дълбоко сериозна.
— Огънят ми е изгаснал — каза Кленъм, — а пък вие сте… — щеше да каже тъй леко облечена, но се въздържа да произнесе думи, които биха й натякнали за нейната бедност, и вместо това рече: — а пък е толкова студено.
Той премести стола, на който седеше, по-близко до камината и я накара да седне; после бързо донесе дърва и въглища, натрупа ги вътре и огънят лумна.
— Кракът ви е студен като мрамор, дете мое — беше го докоснал, докато се навеждаше на колене да пали огъня, — приближете го до топлината.
Малката Дорит му благодари смутено. Топло било, много било топло! Сърцето го заболя, когато разбра, че тя крие тънките си износени обувки.
Малката Дорит не се срамуваше от старите си обувки. Той знаеше историята й и не това я смущаваше. Малката Дорит се страхуваше, че той ще упрекне баща й, ако ги види; че би могъл да си помисли: „Днес той си похапна чудесно, а оставя бедното създание на благоволението на студените плочи!“ И през ум не й минаваше, че това ще е един справедлив упрек; тя просто знаеше от опит, че подобни укорителни мисли минаваха през ума на хората. И на това се дължеше до голяма степен нещастието на нейния баща.
— Преди да заговоря за друго — започна малката Дорит, седнала пред бледия огън и вдигнала отново очи към лицето, което с изражението си, съчетало интерес, съчувствие и покровителство, й се струваше неразгадаема, непосилна за нея загадка, — бих ли могла да ви кажа нещо, сър?
— Да, мое дете.
Сянка на тъга премина през лицето й от това, че той непрестанно я наричаше дете. Тя се изненада, че той го забеляза и че изобщо можеше да се замисля над толкова незначително нещо; но той направо каза:
— Щеше ми се да ви назова с добра дума, а за друга не се сетих. Но понеже току-що се нарекохте с името, което са ви дали при майка ми, и понеже това е името, с което си мисля за вас, позволете и аз да ви наричам малка Дорит.
— Благодаря ви, сър, това ще ми е по-приятно от всичко друго.
— Малка Дорит.
— Малка майка, майчица — поправи го Меги, която задремваше.
— То е все същото, Меги — отвърна Дорит, — все същото.
— Все същото ли е, майко?
— Същото.
Меги се засмя и изведнъж захърка. За слуха и погледа на малката Дорит тази недодялана фигура и този недодялан звук бяха много приятни. Радостна гордост от нейното голямо дете се четеше в очите й, когато отново срещнаха погледа на сериозния мургав господин. Тя се запита какво би могъл да си мисли той, когато наблюдава Меги и нея. Помисли си какъв добър баща би могъл да бъде. Как с подобен поглед би могъл да се радва на своята дъщеря.