Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Избягаха от лагера, като изминаваха само по няколко левги всяка нощ. Вървяха на север към брега, минавайки през проходи в Таласката планина. После откраднаха малък рибарски катер, с който поеха на североизток към Драйджинско море, а оттам на юг, пътувайки само през нощта. Месец по-късно достигнаха брега на Седемте Града южно от Арен, заслабнали, почернели от слънцето и брадясали. Тук се разделиха. Темпър и Ферул планираха да поемат на юг с катера до Фалар. Дасем не възнамеряваше да дойде с тях.
Стояха заедно на каменистия бряг и никой не говореше. Бяха облечени в отпуснати роби, панталони и туники. Главите и лицата им бяха обвити в шалове от бял плат. Темпър бе запазил единствено шлема си от предишния си живот, омотан в едно одеяло. Дасем го бе пъхнал в ръцете му, когато Темпър се бе събудил.
Сега той стоеше със скръстени ръце и гледаше далечната планинска верига.
— Е — рече Темпър на Дасем, — трябва да си сам, а?
Дасем кимна уморено. Това бе стар спор.
— Какво ще правиш?
— Ще пътувам. На запад.
— Какво, в името на Тогг, ще търсиш там? — сопна му се Ферул. Както винаги той беше бесен, защото бяха осуетили плановете му.
Усмивката на Дасем беше толкова хладна, че Темпър потрепери от студ.
— Нещо. Нещо там. Може би ще намеря това, което търся.
Темпър прочисти гърлото си. Спомни си думите, които му бе прошепнал самият Дасем. Припомни си и слуховете, които той, Пойнт и Едж бяха чули за чистката сред висшите ешелони на култа на Гуглата.
— Щях да ти пожелая късмет, ако бях сигурен, че трябва да намериш това, което търсиш.
Това му заслужи остър поглед, но след малко Дасем отстъпи и кимна с измъчено изражение, което бе почти признание.
— Предполагам, че ще видим.
— Чумата да затрие всичко! — изръмжа Ферул и се хвърли в морето. Издрапа до закотвената лодка, хвана се за нея и извика през рамо: — Ако изръшкаш половината свят, ела да се видим в долините Сети.
Дасем му махна за сбогом.
Темпър се приближи и двамата се прегърнаха. На брега опита отново, въпреки че знаеше колко безполезно бе това.
— Излез в пенсия с нас. Вдигни си краката, облегни се назад и си почини.
— Има неща, които трябва да направя.
— Да, да — Темпър поклати глава и се усмихна. — Бъди много внимателен.
Дасем се изсмя.
— Непременно.
— Няма да сме там, за да ти пазим гърба.
— Знам.
Но Темпър просто не можеше да се принуди да изостави мъжа, чийто живот се бе заклел да защитава до смърт.
— Мога да откажа, нали знаеш? Да те последвам.
Отново тъжната усмивка.
— Знам — отвърна Дасем и стисна рамото на Темпър. — Но ако дойдеш с мен, ще умреш. В това съм сигурен. Продължавай да се бориш, Темп. Нищо чудно животът ти да се окаже много, много дълъг.
Темпър спря да диша.
— Видял си това?
Дасем пусна рамото му и му махна да тръгва.
— Тръгвай. Това е заповед.
Темпър нагази във водата. Двамата с Ферул отплаваха. Махнаха за сбогом на Дасем през събралия се между лодката и скалистия бряг здрач. Дасем вдигна ръка в един дълъг, продължителен поздрав. Най-накрая малката фигура се извърна от брега и изчезна сред дърветата.
Не след дълго, още докато плаваха по протежение на бреговата линия, Ферул попита:
— Какво в името на бивните на Финир е толкова важно? Защо не можем да отидем с него?
— Мисля, че отива на място, където не можем да го последваме.
Ферул погледна през рамо към Темпър сякаш се чудеше дали говореше сериозно. Самият Темпър не беше сигурен.
Едва няколко седмици по-късно, докато бяха на остров Страйк, те научиха официалната версия за събитията от Ю’Гатан. Изглежда тримата оцелели членове на Меча, сериозно ранени в битката, починали още същата нощ, убити в леглата си по време на рейд на фанатици от Седемте града, които после се оттеглили в града, взимайки тялото на Дасем със себе си.
През същата нощ Сърджън умрял по начин, който така и не намери задоволително обяснение. Три дни по-късно градът паднал. Всички говореха, че Върховен Юмрук Кос се представил много добре на бойното поле. Тялото на Дасем така и не бе разпознато, а Империята така и не назначи нов Първи Меч.
Киска стоеше на края на Крепостния път и гледаше към високите, подсилени с железни плочи, порти на Твърдината. Бяха затворени. Никаква светлина не идваше от бойниците от двете й страни. При нормални обстоятелства точно в този миг към нея щяха да бъдат насочени острите върхове на стрели за арбалети, а капитанът на стражата отдавна щеше да я е поздравил.