Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Малката вратичка, издълбана в дървото на лявата порта, стоеше открехната. Нещо бе затиснато на прага. Киска се приближи. През пролуката стърчеше ръка с обърната нагоре длан, изпружена в нещо като зловещ поздрав. Киска надникна през процепа. Ръката принадлежеше на един от наемниците, които я бяха отвлекли. Той беше мъртъв, а кожената му ризница бе раздрана на гърба. От начина, по който лежеше, Киска заключи, че се бе опитвал да избяга. Тунелът отвъд бе потънал в мрак и тя знаеше, че тялото й бе очертано от лунната светлина, идваща зад гърба й. Киска се вмъкна вътре, замръзна и се заслуша.
Нищо освен тихото, далечно дихание на прибоя. Въздухът в тунела смърдеше на кръв и изпразнени черва. Когато очите й се нагодиха към тъмнината, тя видя усуканите тела на още двама наемници, проснати на камъните. Може би са били оставени на стража пред портите и някой ги бе избил на влизане. Киска коленичи: различи тъмна кървава следа, все още лепкава, която почти стигаше до една малка странична врата в стената на тунела — това беше входът към жилището на вратаря Лубен. Тя проследи дирята, надвеси се над тялото на мъжа, който почти бе достигнал вратичката, след което се заслуша. След няколко удара на сърцето й Киска реши да продължи напред, но се закова на място, когато чу някой да стъпва съвсем близо до нея. Някой от другата страна на вратата, който може би също като нея стоеше неподвижно и се ослушваше. Киска се запита дали искаше да знае кой беше това — гърбушкото или неговият убиец? Не, нямаше време да се занимава с това сега. Артан може би беше в Твърдината и…
Вратата се отвори. Дебела ръка и длан, голяма като щит я сграбчи отпред за ризата и я издърпа вътре. Някой опря секира под брадичката й и я притисна в стената. В ноздрите й влетя киселата, гореща миризма на дъх, пропит с вино.
— О, ти ли си, момиче — изръмжа Лубен. Огледа я от главата до петите с читавото си око, след което я освободи и отстъпи назад. — Извинявай.
Киска отново започна да диша и оправи ризата и жилетката си. Стаята беше тясна като ниша. Една кухина, забравена по време на строителството на крепостта — таванът бе твърде ниско, за да се изправи, но гърбушкото нямаше проблеми с това.
— Богове, дете. Мислех си, че имаш повече акъл в главата от това да идваш тук в нощ като тази — рече Лубен, избута я настрани, затвори вратата и тресна резето.
— Какво става горе?
Лубен седна на един стол до мангал, пълен с нажежени въглени. Отпи от един мях и избърса устата си в ръкава на мръсната си кожена жилетка.
— Не знам и не ме интересува.
Киска стоеше до вратата и трепереше на влажния въздух.
— Но трябва да имаш някаква представа.
Лубен се засмя пресипнало и се изкашля.
— Момиче, имам представи. Много. Но те си остават тук — отвърна той и се почука с пръст по слепоочието.
— Е, аз искам да открия какво става.
Той наклони глава на една страна и я изгледа изпитателно, сякаш се опитваше да прецени до каква степен си бе загубила ума. След това посочи вратата и рече:
— Тръгвай тогава.
Киска се поколеба.
— Искаш да кажеш, че ти просто ще си седиш тук?
— Точно така — отвърна Лубен, ухили се и отпи от мяха. — Чуй ме. Там горе се води война. Не се взимат пленници. Разбираш ли ме? Умират хора.
— Добре тогава. Ще отида сама.
Лубен се навъси, пъхна една дървена запушалка в мяха и го остави на пода. Прочисти гърлото си и се изплю в ъгъла.
— Можеш да останеш тук за през нощта. Досега бе спокойно.
Киска се приближи до мангала и протегна ръце, за да ги стопли. Поклати глава.
— Не, благодаря. Трябва да видя какво става. Има… — тя млъкна. Спомни си, че бе взела решение да не разкрива имена или какво всъщност бе заложено на карта. — Това е важно. Трябва да разбера какво става.
Вратарят се изхили дрезгаво.
— Струва ми се, че всички искат да знаят това.
На Киска й се стори, че Лубен знаеше повече, отколкото й казваше. Той беше вратар на Твърдината, откакто се помнеше. Когато бе малка, Киска и нейните приятели се събираха пред отворената порта, за да обиждат и дразнят гърбушкото с походка на рак и огромната връзка ключове, окачена на кръста. Когато си спомни това, Киска усети как лицето й поруменява от срам. А преди малко едва не го нарече страхливец за това, че се крие в килията си. Коя беше тя, че да го съди?