Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Седнахме в тъмното купе на автомобила на известно разстояние един от друг. След малко полковникът затвори очи. Пътувахме, без да разговаряме. Между нас се усещаше известно напрежение — знаехме какво предстои и това изостряше сетивата ни и ускоряваше пулса ни. Това необичайно изостряне на сетивата, като след доза опиум, може би беше една от причините да се впускам в поредната авантюра — то ме караше да се чувствам жива.
Пътувахме само няколко минути. Шофьорът — млад войник, се отнасяше с огромно уважение към Дойхара и се поклони почти до земята, когато получи заповед да изчака в колата и да си държи очите отворени. Външният свят караше полковника да се чувства неспокоен, сякаш навсякъде го дебнеше заплаха. Той не се разделяше от револвера си и пътуваше с плътно спуснати щори.
— Идеята да се дегизираш не е никак лоша, Йошико — прошепна ми на влизане в хотела. — Сега, когато предстои нахлуване на нашите войски в Манджурия, нито един японец не може да се чувства в безопасност, когато наоколо се навъртат китайци.
Той ме последва в стаята ми и мълчаливо ме наблюдаваше как паля свещите и наливам шампанско в две чаши. После каза, че според него това прехвалено питие се харесва само на проститутките и западняците. Той лично предпочитал саке. Предложих му плоската бутилчица и той заяви, че искрено се надявал съдържанието да отговаря на добрата опаковка. Изпих двете чаши с презряната от полковника напитка и признах, че безспорно сакето е по-добро, както всичко японско.
Тъй като Дойхара беше срязал илиците на робата ми, аз я бях превързала през кръста с остатъка от копринения пояс. В колата полите ми се бяха разтворили и Дойхара зърна голия ми крак в ботуша. Знаех, че гледката го е възбудила, въпреки че дори не трепна. Сега, застанала пред него, развързах робата и я оставих да се свлече на пода. Полковникът ми каза да седна на леглото, докато се съблече. Свали дрехите си, без да бърза, като сгъна грижливо ризата си и окачи сакото си на облегалката на стола. Имаше нещо оскърбително в начина, по който се събличаше, отпиваше от сакето и ме оглеждаше, сякаш бях музеен експонат или картина за продан. Понечих да събуя ботушите си, но той изръмжа: „Остави ги!“ Аз се усмихнах и легнах по гръб на леглото.
Въпреки репутацията си на неустоим женкар Дойхара се оказа учудващо лош любовник. Той обичаше да е отгоре и се бъхтеше като черноработник, който прокопава канал. Освен това беше твърде шумен и през цялото време пръхтеше и стенеше. Мирисът му не беше неприятен — на метал, но като цяло преживяването изобщо не отговаряше на очакванията ми. Имах чувството, че ще се задуша, притисната от огромния му гръден кош. Отново неволно го сравних с Танака — този мъж не знаеше как да ти достави удоволствие и не се и опитваше. Имах чувството, че жената за него не беше човешко същество, а съд, в който да излее семето си. Когато всичко свърши, с чиста съвест му казах, че е истински самурай, а той го прие като комплимент, както и очаквах. Дойхара беше твърде самовлюбен, за да е добър любовник — надявах се поне репутацията му на шпионин от висока класа да е заслужена.
Мирисът на Дойхара беше съвсем нов за мен, но в тялото и маниерите му имаше нещо смътно познато. Докато пъшкаше отгоре ми, изведнъж ми просветна — полковникът ми напомняше за баща ми, принц Су. Физическата прилика между двамата беше поразителна. Но още по-смайващо беше откритието, че всъщност съм изпитвала физическо привличане към баща ми. Факт е, че забраненото може да породи желание. Но колко странно, че след всички тези години едва сега, в леглото с Дойхара, успях да разпозная и да назова онези детски чувства, изплували от дълбините на паметта ми. Не беше чак толкова трудно за обяснение — детското възхищение от всемогъщия баща, примесено с дълбок, скрит копнеж. Баща ми, принц Су, беше центърът на моя малък свят — слънцето, около което се въртяха всички. Той удостояваше с вниманието си само най-красивите жени и наложниците му тръпнеха в очакване да бъдат избрани. Притисната от масивното тяло на полковника, най-после бях разбрала, че страстта ми към силните, брутални мъже е дълбоко заложена в мен още от детството ми — като модел, който бях безсилна да променя.
Спомних си деня, в който бях шпионирала баща си и малката китайка с превързани крачета, и също като нея тогава измих слабините на Дойхара с ароматна вода от купата, като в същото време го уверявах, че е невероятен любовник. Това така го въодушеви, че той пожела да повтори изпълнението. Този път продължи толкова дълго, че имах чувството, че никога нямаше да свърши.