Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Що за въпроси ми задавате? — попита Ифижени. — Какво общо имат с това, да стоя на телефона, да попълвам формуляри и да записвам часове за консултации?
— Искам да разбера какъв човек сте и дали ще можете да се интегрирате в екипа. Ние сме трима лекари с добра клиентела и не искам да поемам никакъв риск. Отсега мога да ви кажа, че ми се струвате… твърде буйна за екипна работа.
— Нямате право да ме разпитвате за такива неща. Това е личният ми живот, няма връзка с вашия бизнес!
— Невъздържан език — заяви мъжът, сочейки я с пръст, — невъздържан език!
Десният му показалец бе пожълтял от тютюна и той се опитваше да замаскира миризмата на цигари, като пръскаше кабинета си с освежител с тежък мирис на момина сълза. Парфюмира се с тоалетно пате, за да прикрие порока си, реши Ифижени, стиснала силно зъби.
— Черните точки се увеличават, като не отговаряте.
— Аз питам ли ви дали си оправяте леглото, на коя страна спите и дали пиете кафето си с мляко? И защо пушите като комин? А и аз ще трябва да живея с вас! Не кандидатствам да ви ставам жена, а секретарка! Горката ви жена, наистина я съжалявам!
Мъжът изведнъж омекна, брадичката му се разтрепери, устата му се изкриви, сякаш вълна на отчаяние го помете, той се сви на стола и изрече:
— Тя умря! Умря миналата седмица! Скоротечен рак…
Настъпи продължително мълчание. Ифижени се бе вторачила в краката на подолога, обути в лъснати до блясък черни обувки с връзки, с надежда асистентката да се появи. Друга чаша чай с друга чинийка и пакетче чай. Мъжът очевидно не можеше да се овладее и продължаваше да подсмърча, търсеше пипнешком из чекмеджетата нещо като носна кърпичка.
— Виждате ли докъде може да се стигне, ако задавате въпроси, които нямат място в професионален разговор! Искате ли да изляза, за да започнем отново?
Той поклати глава отрицателно, намери най-сетне носна кърпичка и се изсекна оглушително.
След което продължи, стиснал бележника:
— Работили ли сте досега като секретарка в лекарски кабинет?
— Аха! Ето един въпрос, който заслужава похвала — окуражително кимна Ифижени.
Разказа му със спокоен, майчински тон работата си при доктор Клечко и доктор Съчко. Подробно описа какви са били задълженията й в техния кабинет. Наблегна на качествата си. Изтъкна чувството си за отговорност, умението да работи с пациентите, състрадателното си отношение… Уточни, че може да работи постарому с молив и бележник, но притежава също и компютърни умения. Може да създава както електронни картони, така и картони на хартиен носител, да слага в голям кафяв плик за всеки клиент по един бял лист, съдържащ всичката необходима информация, да пише под диктовка, да определя на пациентите часове, да приема телефонни обаждания. Добави, че познава медицинската терминология и изписва думите без грешки. Пропусна да му каже, че няма никаква диплома. Пропусна да му даде точната причина, заради която напуска предишната си работа. Предпочете да изтъкне, че за доброто на децата си, за да е вкъщи, когато се прибират от училище, приела да работи като портиерка в жилищна кооперация в изискания Шестнайсети район.
Той изправи рамене в черния си костюм и изтри влажните си очи с малки, фини пръсти. Сложи кърпичката в джоба си и обеща да й се обади в края на седмицата. Попита дали може да се обърне към предишните й работодатели. Ифижени кимна, молейки се безмълвно да се покажат дискретни относно причините за напускането й.
Приключи с въпросите и не се надигна от стола, докато тя излизаше от стаята.
Едва бе затворила вратата, когато чу, че я вика.
— Да? — отвърна тя, мушкайки глава през открехнатата врата.
Мъжът си бе възвърнал самообладанието. Бе изпъчил гърди и пъхнал палци в колана на панталона, за да изтрие спомена от моментното си вълнение. Леката усмивка, изкривила дясното ъгълче на устата му, отново се бе появила, знак за това, че всеки трябва да си знае мястото.
— Все още ли не искате да ми отговорите дали живеете сама, или си имате някого?
Зое разпечата пакета с шоколадови бисквити „Малкият ученик“ и веднага се укори — не биваше да прави това. Ако Гаетан се върне в Париж за коледната ваканция, трябва да бъде стройна и с гладко лице, без никаква пъпчица. А яденето на такива бисквити е най-сигурният начин да стане дебела и пъпчива. Какво прави тези бисквити уникални? — провокираше рекламата на опаковката. Това, че са тъпкани с калории и ужасни за тена! — натърти Зое, опитвайки се да устои на изкушението.