Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— А разрешението? — питам го лениво една сутрин, докато ме целува внимателно, като в същото време брои, твърдо решен да стигне до петстотин.
— Прекъсна ме — оплаква се той. — Какво разрешение?
— За сватбата ни. От папата.
— О, това ли — на път е. Тези неща могат да отнемат месеци, знаеш това. Подадох писмено искане и ще отговорят. Ще ти кажа, когато отговорят. Докъде бях стигнал?
— Триста и две — казвам напосоки.
Бавно, устните му стигат до гърдите ми.
— Триста и три — казва той.
Прекарваме заедно всяка нощ. Когато той трябва да посети двора, на лятна обиколка в Кент, потегля призори с група свои приятели — Бракънбъри, Лъвъл, Тиръл, половин дузина други — и се връща по здрач, така че да може да се срещне с краля и да се прибере у дома при мен. Кълне се, че никога няма да се разделим, дори за една нощ. Чакам го в голямата гостна на двореца Ламбет със сложена за него вечеря, той влиза, прашен от пътя, и започва да яде, да говори и пие едновременно. Разказва ми, че новото бебе на кралицата е умряло и че кралицата е мълчалива и тъжна. Говори се, че майка й, Жакета, умряла в същия следобед като бебето; някои хора чули жалейна песен около кулите на замъка. Той се прекръства при този слух и се присмива на себе си, че е суеверен глупак. Стискам юмрук под масата в знака срещу магьосничество.
— Лейди Ривърс беше забележителна жена — признава той. — Когато я срещнах за първи път и бях още момче, си помислих, че тя е едновременно най-плашещата и най-красивата жена, която съм виждал. Но когато тя ме прие като свой сродник, когато Елизабет се омъжи за Едуард, започнах да я обичам и да й се възхищавам. Тя се отнасяше винаги толкова сърдечно с децата си — и не само с тях, с всички деца от кралското домакинство — и беше толкова предана на Едуард; би направила всичко за него.
— Накрая тя беше мой враг — казвам кратко. — Но помня, че когато я видях за първи път, си помислих, че е прекрасна. И дъщеря й, кралицата също.
— Сега би ти дожаляло за кралицата — казва той. — Тя е много опечалена без майка си и е изгубена без бебето си.
— Да, но тя има четири други деца — казвам коравосърдечно. — И едното от тях е син.
— Ние от династията Йорк обичаме да създаваме големи семейства — казва той, като ми се усмихва.
— И затова…?
— И затова си мислех, че може да отидем в леглото и да видим дали не можем да си направим един малък маркиз?
Усещам как поруменявам, и признавам желанието си с усмивка.
— Може би — казвам. Той знае, че искам да кажа «да».
29
_Замъкът Уиндзор, септември 1472_
Отново чакам да се явя пред краля и кралицата на Англия, отново съм изплашена и развълнувана. Този път няма никой, който да върви пред мен, никой, който да е готов да ми се скара. Не е нужно да се боя, че ще настъпя шлейфа на майчината ми рокля, защото тя още е затворена в Болийо, а дори да беше свободна, нямаше да върви пред мен, защото сега аз стоя по-високо от нея. Аз съм херцогиня от кралската фамилия. Много малко са жените, след които бих вървяла.
Не е нужно да се боя от суровите думи на Изабел, защото сега аз съм равна на нея. Аз също съм херцогиня от кралската фамилия Йорк. Принудени сме да си поделим наследството, сега нашите съпрузи се радват на равни дялове от богатството ни. Поделихме си момчетата от династията Йорк — тя има Джордж, красивия по-голям брат, но аз имам Ричард, предания и любим по-млад брат. Той е до мен, и ми отправя топла усмивка. Знае, че съм нервна, знае и че съм твърдо решена да встъпя в бляскавия кралски двор и да ги принудя да ме признаят като това, което съм сега: херцогиня от кралската династия Йорк и една от най-изтъкнатите дами на кралството.
Нося рокля в наситено червено. Подкупих една от камериерките в гардеробната, за да открия какво ще носи Изабел тази вечер, и тя ми каза, че сестра ми е поръчала рокля в бледо виолетово, която ще носи с аметистите си. Моят избор ще накара нейния цвят да изглежда блед и невзрачен. Нося рубини на шията и на ушите си, а кожата ми има цвят на сметана на фона на тъмния цвят на роклята и огнено искрящите камъни. Нося толкова висока диадема, че тя се издига като върха на църковна камбанария както над мен, така и над съпруга ми, а воалът е ален. Подгъвът на роклята ми е бродиран с червена коприна, а ръкавите дръзко са изрязани нависоко, за да се виждат китките ми. Знам, че съм красива. Аз съм на шестнайсет години и кожата ми е като листенце на роза. Самата кралица на Англия, обожаваната съпруга на Едуард, ще изглежда стара и уморена редом с мен. Аз съм в разцвета на красотата си и сега е мигът на моя триумф.