Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Браяна го остави и спря една карета, за да я откара в двореца. Седна отзад и се отпусна под равномерния тропот на копитата по паважа. Поеха нагоре по крайбрежната, отрупана с множество сергии от двете страни. Изобилието от стоки бе толкова голямо, че изглеждаше сякаш павилионите и сергиите преливат от продукти и част от тях са залели паважа. На едно от кръстовищата пред нея за кратко се разкри гледка на запад, към потопените квартали на града, където къщите бяха изоставени да гният в саламурената вода. Приличаха на постройки, залети с чай. Още по-нататък по брега се намираше унмерското гето, където три от нейните гадателки все още работеха за императора. Тя усещаше присъствието им в дъното на съзнанието си, но игнорира разговорите им и се съсредоточи върху прикрити от тях мисли. Те я очакваха, но засега тя не виждаше причини да обявява пристигането си. Не искаше вестта за присъствието ѝ да попада в телепатичните канали.
Разбира се, подобна дискретност би могла да е излишна, ако бъдещата унмерска кралица надзърташе през очите ѝ.
— Скъпа Янти, ако си мой гост в момента — заговори тя тихо, — тогава виждаш какви сили се струпват, за да нападнат твоя любим. За негово добро, задръж го в Ел. Поне докато порасте.
— Казахте ли нещо? — попита кочияшът.
— О, я млъквай! — скастри го тя.
Каретата продължи да криволичи нагоре по хълма, излезе от пристанищния квартал и пое по широк булевард, засаден с брези от двете страни и обитаван от едрите лосотански търговци, чиито великолепни палати се издигаха наоколо. Прясно белосани фасади, просторни тераси от бял камък, огради от ковано желязо. Накъдето и да погледнеше, Браяна виждаше финес — в бордюрите и балюстрадите, в пъстроцветните стъкла на прозорците, в гледжосаните плочки, в блестящите дръжки на вратите, в позлатените стъргалки за обувки, дори в самите брези, подредени в линия като забити копия.
„Красиво и бездушно“ — помисли си. Откри, че дълбоко в себе си мрази това място, без да знае точната причина. А после изведнъж осъзна. Ненавиждаше целия този префърцунен уют. Хората полугласно наричаха двореца на Хю „Устата на Лосото“ заради огромната консумация, с която го свързваха. Ако дворецът бе „устата“, то тези къщи тук със сигурност бяха „зъбите“. Високи и бели, и всичките еднакви. Редовно почиствани и пребоядисвани.
Все още размишляваше над всичко това, когато спряха пред дворцовата порта.
Портата бе висока трийсет стъпки, широка трийсет и дълбока трийсет — истинска джунгла от метални лози, цветя, тръни и дребни същества, боядисани в хиляди цветове. Това бе един от четирите входа през гранитните стени, някога очертавали границите на стария град. Освен това — помисли си Браяна — бяха единствените порти в Лосото, които внушаваха отчаяние. Отчаяние задето някой нарочно ги е изработил по този начин. Че е вложил десетки тонове метал в направата им. А след това ги е изрисувал тъй безвкусно. Един поглед към тях бе достатъчен, за да ѝ призлее. Всеки благородник или градски велможа, появил се при тези врати, щеше да изпита същото. Беше като да тропаш на портата на вулгарността.
За щастие дворцовата стража я пропусна да мине почти без забавяне. Дори палячо като Хю знаеше, че не бива да подлага на изпитание търпението ѝ.
Портите се затръшнаха зад нея, а отпред в целия си блясък се издигаше имперският дворец. Заобикаляха я десетки декари градини, цветни лехи и грамадни каменни саксии, беседки от драконова кост, колонади и статуи на воини и куртизанки, изваяни от халцедон и розов кварц. Фонтани сияеха като натрошен кристал. Птички чуруликаха в златните си клетки, окачени на клонести дървета.
Браяна ненавиждаше цялата тази сладникава красота. Истинското великолепие, помисли си тя, може да бъде постигнато само чрез сдържаност.
Но точно тогава наближиха Каксуската змия и както винаги тя бе завладяна от безмълвно благоговение.
Каксуската змия бе добре съхранен труп на древна морска змия, дълга триста стъпки и два пъти по-висока от човешки бой в най-дебелата си част. Тези гигантски змии били предшественици на драконите и беше добре известно, че били използвани от унмерите като прототип, за да създадат съвременните летящи чудовища. Екземплярът пред нея бил убит от далечните прародители на Хю преди повече от осемстотин години. Колони от бял алабастър прикрепяха зейналата паст и докато подминаваше с каретата, Браяна успя да надзърне в гърлото на чудовището, където стотици перлени фенери осветяваха виещия се път покрай вкаменените вътрешности. Там някъде, почти в опашката — тя знаеше от личен опит — имаше малък параклис, със статуетка на древно и отдавна забравено божество, което предшественикът на Хю бе смятал за покровител на големите змии. Змиите били преследвани и избивани векове наред, както за забавление, така и заради ашкото — психоактивно вещество, извличано от отровните им жлези. Браяна предполагаше, че екземплярът пред нея е съдържал достатъчно ашко, за да се надруса цялата империя. А това бе само малко змийче.