Изкуството на лова

Продължиха по ярко осветен коридор, украсен с хиляди сребърни огледала, и най-сетне стигнаха пред позлатена врата.

— Съветът се провежда вътре — обясни мъжът. — Моля, почакайте за миг, докато уведомя негово величество за пристигането ви.

Браяна го игнорира и отвори вратата.

Озова се в просторна зала с три високи прозореца, гледащи към градините. Под светлината от прозорците групичка мъже се бяха подредили около огромна карта на Анейския полуостров, разпъната на резбована дъбова маса.

Военният съвет се оказа малко по-разнообразен, отколкото бе очаквала. В него влизаха самият император, един адмирал от Имперския флот, неколцина офицери и придворни съветници, половин дузина нагиздени млади благородници, които приличаха на поети или артисти, както и множество техни приятели, любовници или куртизанки и най-малко двайсетина слуги, строени покрай отсрещната стена. Към това трябваше да се добавят и четирима от слепите самаролски телохранители на императора и цял куп чуждоземни пиратски капитани. Не приличаше толкова на военен съвет, колкото на карнавал.

Пиратските капитани изглеждаха като хора, привикнали да оставят зад себе си потъващи кораби, докато товарят на борда отмъкнати жени и плячка. Носеха огърлици от кости, стъкълца и мъниста, кожени такета или широкополи шапки, шарени кърпи на вратовете или тюрбани, коланите им бяха обсипани със скъпоценни камъни и накачулени с амулети, а косите им бяха с изрисувани в тъмночервено и зеленикаво кичури и заплетени с разноцветни конци. Татуировки покриваха лицата, ръцете и вратовете им, имаше дори шарки по юмруците и устните им. Накитите им подрънкваха при всяко движение. Безброй накити. В устите им навярно имаше повече злато, отколкото в полилеите над главите им — както и зъби от хора, които вече не крачеха по широкия свят.

— Вие! — извика императорът и посочи с пръст Браяна.

— Добре среща, Хю — отвърна Браяна.

— Какво търсите тук?

Лакеят я бе последвал и се готвеше да обяви появата ѝ, но Браяна го избута настрана с вдигната ръка и предупреждение в погледа.

— Тук съм — обърна се тя към Хю, — за да се уверя, че няма да оплескате всичко.

Императорът почервеня. Пиратските вождове се захилиха.

Браяна се приближи и огледа пренебрежително картата.

— Нямате никакъв шанс, Хю — каза високо. — Трябва да ударите армадата на Марквета с всичко, с което разполагате. Да го смажете преди да се приближи до сушата. Да потопите всички.

— Не ми казвайте как да воювам — тросна се Хю, сграбчи ръба на масата с две ръце и втренчи поглед в картата. — Ако става дума, дори не е нужно да се изправяме срещу унмерите.