Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
— Сега си представете три отделни движения — продължи Грейнджър. — Мушване, замахване, париране. Изрисувайте ги в главата си и назначете по едно на всеки от фантомите. Но внимавайте вашият меч да остане неподвижен.
— Фантомите?
— Копията — обясни Грейнджър. — Понякога е по-лесно, ако мислите за тях като за призраци.
Скалтън се съсредоточи. Миг и двете копия се раздвижиха — този път независимо едно от друго. Едното завъртя меча в хоризонтална дъга. Второто мушна с върха напред. Третото обаче остана неподвижно, както стоеше и морският капитан.
Сега вече всички присъстващи на терасата бяха забелязали копията и бяха извърнали лица към тях.
— За начало добре — рече Грейнджър. — Естествено, овладяването на меча отнема доста време. С подобряване на уменията ще откриете, че контролирате повече от тези три фантома.
— Повече? Колко повече?
Грейнджър си спомни мига, когато едно от неговите копия го бе уловило за ръката и как след това се бяха появили стотици, може би хиляди фантоми. Помнеше цялата тази тълпа в главата си, този непосилен натиск, от който едва не бе изгубил съзнание.
— Зависи от този, който държи меча — рече той уклончиво.
— И мога да им заповядвам да правят каквото поискам? — попита капитанът.
— Можете да им наредите да умрат за вас. Когато това стане, се появява ново копие.
— Боже мили! — Капитанът не сваляше поглед от бляскавото острие. — Сега вече разбирам защо не искаш да се разделяш с него. — Той се засмя. — Но ако все още държиш на дракона, боя се, че ще трябва да го направиш.
Нервите на Грейнджър бяха изопнати докрай, но той изведнъж съзря надежда в дъното на тунела. Беше готов да преотстъпи меча на Скалтън за нищо, само да се отърве от невидимите вериги, с които сковаваше душата му.
Готвеше се да каже, че не възразява, когато видя, че едно от копията неочаквано се раздвижва — хвърли се напред и вдигна меча си да удари капитана.
Скалтън трепна.
Грейнджър реагира мигновено — вдигна щита над Скалтън. Острието се стовари върху унмерското стъкло и пръсна облак искри. Щитът издаде мелодичен звън, засия ослепително и озари всичко наоколо със зеленикава светлина. Вътре в многото му стени Грейнджър зърна кипящи пламъци.
Скалтън извика. Офицерите, които седяха до него, се отдръпнаха панически.
— Пусни меча! — викна му Грейнджър. — Веднага!
Но Скалтън не го послуша. Разглеждаше двойника си с разкривено от ужас лице. Грейнджър застана между двамата и избута меча на фантома с опакото на ръката си. Копието изгуби равновесие и се претърколи назад сред групичката офицери. Грейнджър долови движение вляво. Второто копие!
Грейнджър изруга, удари китката на капитана с ръба на щита и изби меча от десницата му. Скалтън остана да стои замаян, разтъркваше ударената си ръка. Младият офицер до него изглеждаше зашеметен.
— Както казах — произнесе със спокоен глас Грейнджър, — контролирането им изисква известна практика.
Скалтън го погледна ококорено.
— Та той едва не ме уби!
Грейнджър сви рамене, но вътрешно се ругаеше за глупостта си. Разбира се, мечът нямаше никакво намерение да му позволи да го продаде. Истината бе, че не желаеше Грейнджър да стигне до Етугра и да намери Етан Маскелин. Не искаше Грейнджър да бъде свободен. Ето защо го бе манипулирал така, че да осуети плановете му.
И почти бе успял.
Не можеше да не признае, че мечът е невероятно хитър и коварен. И набираше сили с всеки ден.
Скалтън се почеса по брадичката, огледа масата и попита:
— А щитът какви ги може?
Грейнджър стоеше на палубата на парохода заедно с капитана и хората му и разглеждаше дракона в открития трюм. Беше много по-стар и по-голям, отколкото бе очаквал. Наистина бе необичайно за летяща змия на такава възраст да роди отроче, което накара Грейнджър да се зачуди дали по-скоро не го е осиновила. Освен това драконът не бе син — не че това имаше значение. Синьо-зеленият му цвят подсказваше, че е мелез, но пък мелезите обикновено бяха по-жилави от чистокръвните.
Оказа се в много по-лошо състояние, отколкото твърдеше месарят. Муцуната му бе окървавена, кожата — издрана от металната мрежа, в която бе приклещен, оголената му паст разкриваше жълтеникави зъби. Гърдите му — целите в рани — се повдигаха и спускаха тежко. Това движение бе единственото свидетелство, че съществото е още живо. Не струваше и една дванайсета от цената на щита, който бе дал за него.
— Тя е полумъртва — изсумтя Грейнджър.
— Полумъртва значи и полужива — отвърна Скалтън. — А тези същества са доста издръжливи. Дай ѝ няколко седмици и ще къса човешки глави на арената.
— Може ли още да лети?