Изкуството на лова

Императорът я гледаше втренчено. После каза:

— Струва ми се доста удобно за вас, госпожице Маркс.

— Мислите, че лъжа?

— Всъщност да.

— Тогава няма да си губя повече времето тук — каза тя. — Ще си взема сестрите и ще си вървим.

— Вие лъжете — заяви Хю. — И нещо повече. Струва ми се, госпожице Маркс, че твърде дълго ме заплашвахте. — Обърна се към телохранителите. — Хванете я.

Двама самароли се хвърлиха напред и сребристите им вълчи шлемове светнаха заплашително. Сграбчиха Браяна за ръцете и я стиснаха силно.

— Какво правите?! — извика тя.

— Твоите телепати са страхливци — рече Хю. — Откакто Янти е с унмерите, те се боят да се изправят срещу тях. Но не разбират цената на тактиката. Те са жени, не са воини. Ще трябва да ги науча на… как беше думата?

— Дисциплина? — подсказа един от съветниците.

— Не.

— Мотивация — додаде друг.

— Да. — Хю кимна. — Мотивация. Трябва да знаят какво се случва със страхливците в моята армия.

— Какво правите, Хю? Вие имате нужда от нас. Не разбирате ли? Имате нужда от мен. — Докато го казваше, прати телепатично съобщение до всички сестри от Гилдията, които можеха да я чуят: „Хю ме задържа и се обръща срещу Гилдията. Пратете помощ в Имперския дворец в Лосото.“ — Ами унмерите, които държите тук, в Лосото? Кой ще ги пази сега?

— Аз ги освободих.

Лицето на Браяна посърна.

— Освободили сте ги?

— Тази сутрин отплаваха за Ел.

Браяна го гледаше сащисана.

— И смятате, че това ще ви спаси? Този жалък жест на помирение? Наистина ли мислите, че Марквета ще ви прости за годините робство?

Императорът заобиколи масата и се изправи пред нея.

— Не виждам нищо лошо в това да се подготвя за всякакви варианти — обясни той. — Ако унмерите ни оставят на мира, няма да ги преследваме. В противен случай моите бойни телепати ще са готови да действат. И те няма да се огънат, госпожице Маркс. Те ще се бият — или ще понесат същата участ като своята водачка.

Гърлото ѝ пресъхна.

— Какво ще правите с мен?

Императорът се усмихна.

— Ще трябва, разбира се, да ви левкотомираме. — Внезапно се разсмя и се обърна към присъстващите. — Унмерите сигурно ще забележат иронията в това.

Изказването му предизвика смях и кимания.

— Моля ви — каза Браяна. — Не го правете. Аз мога да ви помогна.

Император Хю се обърна към нея и я погледна развеселено. Браяна се втренчи в лицето му, но не видя там и капчица съжаление, само предизвикателство и триумф.

— Ти ще ми послужиш по-добре като символ — каза той и махна на самаролите. — Направете го.

Кръвта на Браяна изстина. Сърцето ѝ почти спря да бие.

Самаролът вляво откачи от пояса си дълго петнайсет сантиметра острие. В някаква далечна част на съзнанието си Браяна отбеляза, че това е един от прочутите зрящи ножове.

— Моля ви — повтори тя. — Недейте.

Другият телохранител я стисна с една ръка за шията. С другата прикова неподвижно челото ѝ. Тя гледаше как другарят му пристъпва към нея и опира острието във вътрешната част на дясното ѝ око, насочено към мозъка.