Изкуството на лова

Корабостроителницата в Порт Ел тъкмо бе привършила с поправките на хаурстафската фрегата „Илириански вестоносец“ и по нея вече нямаше и следа от пораженията, нанесени от бащата на Янти. Фрегатата бе привързана за кея, с блестящи перила и сияеща палуба от драконови люспи, в контраст с тъмнозелената саламура наоколо. Водата бе толкова спокойна и чиста, че Янти можеше да различи очертанията на три потопени дока и руините на каменните къщи, покрай които преди бе минавала крайбрежната улица. Паулус я улови за ръка и я поведе към трапа в средата на палубата.

С помощта на въжета, кранове и макари моряците товареха провизии на кораба и ги спускаха в трюма. Един млад мъж, нарамил коза, мина покрай тях и ѝ се усмихна. Янти си помисли, че го познава от плаването ѝ насам с Браяна Маркс.

Качиха се на квартердека и влязоха в кормилното — полусфера от унмерско стъкло, — където Янти с изненада завари капитан Еразъм Хоулиш да разговаря с херцог Кир.

Хоулиш бе мургав, дългата му черна коса беше вързана на плитка. От години плаваше под командването на Браяна Маркс и безгрижното му поведение и широката му усмивка подсказваха, че се чувства също така уютно с новите си унмерски господари. Янти предполагаше, че през целия си предишен живот този човек е бил пират и следователно е свикнал да продава верността си. Все още можеше да различи белите резки над китките му, където някога хаурстафите го бяха били с камшик.

— Ваше височество — каза Хоулиш.

Паулус му кимна и попита:

— Кога можем да потеглим?

— До половин час, ако това съвпада с плановете ви.

— Чудесно. — Принцът се обърна към херцог Кир. — Как вървят преговорите, чичо? Получихте ли всичко, от което имаме нужда?

Кир се усмихна и се поклони.

— Както се надявахме, ваше височество.

Хоулиш местеше очи между двамата. На лицето му се изписа безпокойство.

— Подредихме сандъците с товари както нареди херцогът — на оръдейната палуба и в барутния погреб. Далече от хранителните припаси и койките на моряците.

— Добре.

— Ще се нуждаят ли от… по-специално внимание? — добави Хоулиш.

Принцът махна с ръка.

— Бъдете спокоен, Хоулиш. В тези сандъци няма нищо друго освен разни неща, намерени в подземията на двореца. Неща, които би трябвало да облекчат нашето пътуване.

— Оръжия? — попита Хоулиш.

— Не точно.

Хоулиш мълчеше очаквателно, но беше ясно, че принцът няма никакво намерение да обяснява по-подробно. Затова той се обърна към Янти и добави:

— Госпожице Бакър. Да имате сведения за местонахождението на „Илена Грей“?

Това беше корабът, на който бяха отплавали от Лосото хората на Паулус. Вестта, че император Хю е освободил унмерите от гетата, бе стигнала до тях чрез един от дворцовите телепати — красивата Нера, която толкова бе впечатлила принца, че той я взе със себе си на това пътуване като лична гадателка. Янти все още бе малко подразнена от това назначение, но нямаше сили да заговори с принца. А и възраженията ѝ щяха да бъдат сметнати за това, което всъщност бяха. Ревност.