Изкуството на лова

Капитан Скалтън предложи да прехвърлят завързаното чудовище до някой кораб по избор на Грейнджър, но Грейнджър не разполагаше с никакъв съд. Плоскодънното корабче, с което бе дошъл, не би могло да побере подобен товар. Грейнджър се съмняваше, че ако разкрие плана си на капитана, той ще сключи сделка с него независимо от желанието му да притежава щита. Ето защо Грейнджър реши просто да освободи дракона от мрежата. Не му оставаше друго освен да поиска от Скалтън да свали опасния товар в плитчините.

Щом чу този налудничав план, Скалтън поклати неодобрително глава, ала въпреки това заповяда да доближат кораба до брега. Вдигнаха плененото чудовище от трюма с помощта на кран и го пуснаха в плитките кристални води на около миля южно от Адъл, където морето позволяваше на Скалтън да доближи сушата. След това, като бумтеше с машини на пълна пара и изпускаше облаци черен дим, драконоловецът побърза да се отдалечи. През цялото време държаха харпуна на носа прицелен в чудовището. Едва когато прецени, че е на безопасно разстояние, Скалтън прати неколцина отчаяни смелчаци да разрежат мрежата. Грейнджър наблюдаваше от брега святкането на газовите им резачки. Твърдите люспи на дракона бяха сигурна изолация срещу пламъка и той остана неподвижно през цялото време на тази процедура дори когато работниците измъкнаха харпуна от задния му крак.

Когато приключиха, един от моряците помаха на Грейнджър и извика:

— Най-добре господарят ти да прати веднага кораб. Никой няма да ти върне парите, ако тая проклетия хвърли топа.

Грейнджър не отговори. Изчака докато се приберат на парохода и едва тогава се изкатери на скалния нос и доближи чудовището.

— Гледай само да не ме изядеш.

Драконът изпръхтя. Грейнджър доближи срязаната мрежа и напипа клина, с който бе прикачено въжето за теглене. Беше здраво затегнат и при други обстоятелства щеше да е необходимо да го избие с чук, но енергобронята направи тази задача детински лесна. Той дръпна клина с такава сила, че скобата се строши и изопнатото въже веднага се отпусна, позволявайки на мрежата да се разтвори като кесия. Стоманените брънки се плъзнаха по гърба на чудовището. Драконът размърда опашка, изправи гръб и се освободи от мрежата.

— Внимателно — предупреди го Грейнджър.

Погледна към парохода и видя, че вече почти е стигнал изхода на залива.

Междувременно драконът се освободи напълно от мрежата и въжето и вдигна дългата си шия, от която се стичаше саламурена вода. Разпери дългите си синьо-зелени криле и внезапно полъхна вятър. След това се отърси енергично и морето под него сякаш закипя, а от повърхността се надигна пара. Драконът изпроводи със замислен поглед кораба, след това извърна продълговатата си муцуна към Грейнджър.