Изкуството на лова

Денят, в който го направеше, щеше да е денят, в който любовта щеше да си отиде.

Кой знае защо се сети за Нера. И в този миг на заслепение от ревност в нея се надигна убеждението, че момичето е било избрано не само заради телепатичните си способности. Ала след миг се почувства гузна и се опита да прогони тези разяждащи мисли. В края на краищата тя щеше да бъде кралица.

Скоро „Ирилиански вестоносец“ напусна Порт Ел.

Щом излязоха от залива, Паулус прати да я повикат в каютата на херцог Кир.

Отвори ѝ Нера.

Янти се ококори от изненада. Паулус и чичо му се бяха навели над една маса под прозореца. Но какво правеше тук Нера? Янти се опита да ѝ се усмихне. Нера ѝ отвърна със свенлива усмивка и на бузите ѝ цъфнаха трапчинки. Имаше великолепни бели зъби. Русата ѝ коса сияеше като коприна. Сините ѝ очи бяха пълни с игриви пламъчета. Янти мигом я намрази.

— Зная, че още не сме разговаряли — каза Нера. — Но съм сигурна, че по време на пътуването ще станем добри приятелки.

Янти кимна.

— Нямам търпение.

— Янти — повика я Паулус. — Ела да ти покажа нещо.

Тя отиде до масата и видя, че на нея са поставени четири ичусаи — малките магьосническите шишенца, които бяха източник на саламурата. Стъклото, от което бяха направени, беше старо и помътняло, медните запушалки бяха здраво натикани в гърлата. Тя погледна Паулус и видя, че ѝ се усмихва.

— Какво? — попита.

— Е, какво мислиш?

Тя отново погледна шишенцата и този път погледът ѝ се задържа върху тях — защото не бяха ичусаи. Само едно бе пълно със саламура. Останалите съдържаха съвсем други неща.

В едното блещукаше светлинка. Не беше пламъче или светлинка от фитил, а по-скоро миниатюрни пулсации от разклонена светкавица. Янти посегна към шишенцето, но се поколеба.

— Може ли?

— Разбира се — отвърна Паулус.

Янти взе шишенцето и го разгледа. Вътре имаше съвсем мънички облаци — тъмни изпарения, които се търкаляха едно върху друго. Между тях проблясваше светкавица, озаряваща долната част на облаците.

— Това е буря — промълви тя.

— Нещо повече от буря — каза херцог Кир.

— Красиво е!

Паулус и чичо му се спогледаха.

— Мисли за тях като за нашия сватбен подарък.

— От Фиорел?

Той кимна и каза:

— Разгледай другите.

Янти остави шишенцето с миниатюрната буря и взе следващото. В него на дъното имаше тъмносиня течност — предположи, че е саламура. В течността плаваше малък модел на кораб — беше колкото палеца ѝ. Никога не бе виждала толкова красива изработка. Корабът бе издялан до последния детайл, от трите мачти до стъклата на илюминаторите — всичко бе безупречно.

— Прекрасен е — каза тя.

— Виж и третото.

Янти се подчини. В третото шишенце също имаше течност, но тя бе бистра и го изпълваше догоре. В течността плуваше ларва. Янти смръщи озадачено вежди, остави шишенцето и каза:

— Това не ми харесва особено.

Паулус се разсмя.

В четвъртото шишенце имаше някакъв жълтеникав газ.

Херцог Кир се покашля и каза:

— Все още не знаем. Но Фиорел ми ги даде в определен ред и ми заръча да ги отварям, когато чувствам, че се нуждаем от помощ. Първо трябва да се отвори буреносното шишенце, следвано от това с кораба и така нататък.

Янти отново разгледа шишенцата — бурята, кораба, ларвата и жълтия газ. После погледна Кир.

— И ти ги донесе от твоя сън?

Той кимна.

— В който срещнах своя покровител.

— Как изглежда той? — попита Янти.

— Ами… зависи от това в какво настроение е. В момента има влечение към змии. Не бих казал, че човек се чувства спокойно при подобна среща.

Паулус я хвана за ръка и я поведе покрай Нера. Към вратата.

— Мога да остана — каза Янти. — Нямам никаква работа.

— С чичо ми ще обсъдим стратегията ни — каза Паулус. — Сигурно ще ти е скучно. — Засмя се. — А и не искаме да ти пречим, докато търсиш Конквилас или баща ти.