Изкуството на лова

Заливът на Лосото бе препълнен с кораби. Докато „Сребърен пламък“ заобикаляше вълнолома, Браяна Маркс стоеше на палубата с Аканто. Греблата се забиваха яростно в светловиолетовата вода. Доковете бяха задръстени от пароходи и платноходи, линейни кораби и фрегати, а по-нататък се виждаха огромни стоманени броненосци. Над всичко това стърчеше гора от мачти и се виеше дим. На кея цареше оживление — огромните бойни кораби се презареждаха или преоборудваха.

Аканто се усмихна.

— Изглежда, вестта за унмерското нашествие е стигнала до ушите на нашия предобър император.

— Аз самата му пратих вест — отвърна Браяна. — Макар че, честно казано, съм изненадана, че виждам подобна реакция.

— Той не е човек на действието, а?

— Зависи от действието — отвърна Браяна. — Искам да кажа, ако става въпрос за къпане…

— Жалка картинка, нали?

— Ако въобще е картинка.

„Сребърен пламък“ се плъзна и зае мястото си до една пиратска фрегата. Аканто нареди да спуснат мостика и да хвърлят котва.

— Като гледам — каза, докато оглеждаше флаговете на корабите, — императорът е привикал всички пиратски кланове. — Ухили се. — Чудя се дали са настанени на едно място?

— Ако е така, не смятам да посещавам точно тази забава — отвърна Браяна.

— Не харесвате крадци, насилници и грабители?

— Не харесвам по принцип морските капитани.

Лодката запърпори през залива към кея на драконовата консервна фабрика. Нито един от тежкотоварните драконоловни кораби не се виждаше в залива и Браяна успя да разгледа огромната платформа на фабриката, опръскана с кръв и с висящи от конвейера куки. Заради огромното скупчване на бойни кораби търговците бяха принудени да разтоварват стоката си в една малка част на пристанището и навътре се бе образувала опашка. Спуснеше ли се нощта, крайбрежните кръчми и ханове щяха да закипят от живот, приемайки зажаднелите за развлечения моряци. Със сигурност щеше да се лее и кръв.

— На брега ли ще останеш? — попита тя Аканто.

— Мисля да вечерям там — отвърна той.

— Препоръчвам кръчмата „Солус“ — каза тя и посочи една голяма бяла къща. Пред нея имаше наредени маси, където гостите вече се наливаха и пееха. Моряци разменяха ругатни с други моряци. Някои вече се бяха натряскали достатъчно, за да подпират околните стени.

— Онова местенце, дето гъмжи от главорези ли?

— Много е популярно — каза тя.

Аканто се захили.

— Човек би си помислил, че искате да ме убиете.

Тя също се засмя.

Слязоха на кея и Браяна пожела на Аканто приятно прекарване. Всъщност бе свикнала с компанията му. Той възнамеряваше да остане в Лосото поне три дни, за да натовари стока на кораба си, но призна, че вероятно ще му отнеме доста повече време, като се имаше предвид адското задръстване. Ако се нуждаеше от него, сигурно щеше да е наблизо.