Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Тя с наслада си сипа последните домати от формата. Едва след известно време откри, че леля й и чичо й я гледат озадачено.
— Какво има? — попита Изабел.
— Кога ти дойде цикълът за последно? — попита леля Полет.
Изабел се втрещи.
— Как ти хрумна?
— Кога? — повтори леля Полет.
— Какво я прихваща? — попита Изабел чичо си.
— Само иска да разбере дали си бременна — поясни той.
— Аз ли? — Изабел ги погледна втренчено, сякаш са си изгубили ума. — Изключено.
— Наистина ли? — Леля Полет се беше навела напред. В погледа й се четеше нещо особено. — Наистина ли е изключено?
Изабел се замисли. Последният и цикъл кога ли беше? Не можеше да си спомни. За всеки случай през последните няколко седмици я беше подминал.
— Понякога се случва да не ти дойде, когато си под стрес — промърмори тя.
— Да, но когато е съчетано с изповръщане на червата, вероятно става въпрос за бременност — продължи леля Полет. — При положение че сме спали с възхитителен млад мъж, толкова възхитителен, че чак сме забравили да ползваме предпазни средства.
— Нали не говориш за онзи кретен? — попита тревожно чичо Лудвиг.
— Не, говоря за онзи привлекателен французин с прасковената плантация — успокои го леля Полет. — Така ли е, миличка?
— Но… — Изабел търсеше думите. — Но аз изобщо не се чувствам бременна! Освен това… — Тя отново млъкна. Почти неволно си представи картината: пред нея изплува като във филм нощта, в която с Корин се любиха за първи път върху белия чаршаф на широкото желязно легло… Изведнъж й се стори, че предположението на леля Полет, колкото и налудничаво да беше, може да се окаже вярно.
— Тук сигурно има гинеколог — каза чичо Лудвиг делово. — Утре ще отидеш в кабинета му и ще чакаш, докато те приеме.
На лицето на леля Полет се появи широка усмивка.
— Мисля, че и аз мога да дойда.
Девета глава
Лоран от два часа клечеше на своята наблюдателница в черешата на пътя и вече му беше омръзнало да въздиша разочаровано след всяка кола, която се появеше на улицата.
Какво ли изобщо чакаше? Майка му никога не удържаше на обещанията си, така че ако е казала, че ще дойде на обяд, той трябваше да се радва, ако дойде вечерта. Това му беше известно от по-рано — веднъж бе отишла с приятели в Париж уж за един уикенд, който после се оказа три-четири дни или даже повече.
— Кажи на баба си, че утре вечер ще се прибера — каза му тогава тя, но в действителност се появи чак след няколко дни.
Затова Лоран трябваше да е наясно, че нейното уточнение: „Ще дойдем утре на обяд към един часа“ е само празна фраза.
Той увисна като маймуна, хванат за една ръка на клона, полюля се малко и после меко се приземи на тревата.
„Няма значение, каза си момчето. И без това я чаках само за да видя какво ми носи.“
Лоран изобщо не се съмняваше, че майка му ще му донесе нещо — досега никога не беше пропускала. И от опит знаеше, че подаръкът й е толкова по-голям, колкото по-дълго е отсъствала. А този път беше отсъствала по-дълго отвсякога. Почти девет месеца. Период, който даваше големи надежди на Лоран, че ще получи нещо като супер подарък.
„Пак е нещо“, каза си той и се затича към кокошарниците, за да потърси Жавота. Жавота беше едно излюпило се през април копринено пиленце, което бе спечелило сърцето му със своята мека, снежнобяла перушина. Другите кокошки не бяха толкова симпатични като Жавота. Винаги имаше такива, към които останалите се отнасят зле, които са най-ниско в йерархията и постоянно последни ги допускат до храната. Това, както и перушината, приличаща на козината на ангорско зайче, плениха Лоран. Той вадеше пиленцето колкото се може по-често от кокошарника, за да го предпази лично и да го нахрани.
Междувременно то го следваше като куче и обичаше да го чешат по гушката. Толкова доверчиво беше, че Лоран не можеше да си представи по-добър домашен любимец, с изключение на костенурка, разбира се.
Ермелин гледаше Жавота и Лоран и само клатеше неодобрително глава.
— Мен ако питаш, тази кокошка е забравила, че е кокошка. Вместо да снася яйца, току-виж, започнала да лае.
Жавота се радваше, когато идваше Лоран и я отнасяше от другите кокошки. Тя радостно изкудкудякваше и се оставяше без възражения да я понесат нанякъде. Дори по това се отличаваше от останалите кокошки.