Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Донесоха им минералната вода и Изабел внезапно почувства, че й се гади. Напоследък често й се случваше. Или я връхлиташе необясним апетит. „Нерви, мислеше си тя. Нищо чудно.“
— Бихте ли ми донесли един „киш лорен“! — помоли тя сервитьорката. — И една малка салата „Ница“, но без маслини. И парче торта с френско грозде, ако обичате.
— Явно апетитът не ти се отразява на фигурата — въздъхна Мони. — Аз пак съм на диета. Според Фритьоф съм прекалено дебела.
— Какво? — Изабел за малко не се задави с минералната си вода. — И ти казваш, че бил златен?
— Просто е откровен. Аз нямам твоята съвършена фигура. Но пък имам други качества.
— Сигурна съм.
Изабел се зачуди как ли е реагирал Фритьоф на тантра изкуството на Мони. Явно и тя имаше това предвид, тъй като на лицето й се изписа доволна усмивка.
— Наистина се надявам да сте щастливи заедно — каза Изабел, когато сервитьорката й донесе поръчката. — И никога да не съжаляваш, че си напуснала планетата на необвързаните.
Тя лакомо си отряза парченце риба тон, а Мони я гледаше завистливо.
— Просто не те разбирам. Как можеш да се откажеш доброволно от всичко!
Изабел сви рамене.
— Дори закъснях — каза с пълна уста тя.
„Киш лоренът“ беше превъзходен, но въпреки това гаденето продължаваше. Изабел се опита да го потисне с тортата, но постигна обратен ефект.
Точно когато Мони продължи:
— Фритьоф казва, че си искала да го изкормиш като коледна пуйка. — Изабел скочи и тичешком прекоси локала. Едва стига до тоалетната, и изпразни цялото съдържание от стомаха си.
После се чудеше защо не е потърсила нормално обяснение за неразположението си, но често нормалното обяснение е последното, за което се сеща човек.
„Нерви“, каза си отново тя и се погледна в огледалото. Изглеждаше уморена и имаше тъмни кръгове под очите. Нищо чудно, последните седмици бяха най-напрегнатите и най-тъжните в живота й.
Но отсега нататък всичко щеше да върви добре.
„Мисли позитивно“, беше девизът.
След този ден, прекаран в Хамбург, Изабел се чувстваше безкрайно облекчена, сякаш е отхвърлила товар, който не предполагаше, че е влачила със себе си.
Седмиците, оставащи до следващата химиотерапия на леля Полет, прекараха в лятната вила на приятеля на чичо Лудвиг и адвокат на Изабел — Валтер, на остров Рюген. Леля Полет не беше съгласна Изабел да ги придружи, искаше племенницата й да се върне колкото се може по-бързо в „Ринкинкин“.
— Мъжете не обичат да ги караме да чакат — каза тя.
— Корин изобщо не ме чака — възрази Изабел. — Освен това ще си тръгна едва когато започнеш да се подобряваш.
На остров Рюген леля Полет отново качи няколко килограма, както и Изабел, макар че гаденето зачестяваше. Само чичо Лудвиг не можеше да възвърне апетита си — някога кръглият му корем беше изчезнал напълно.
Леля Полет го потупваше нежно по „празния пуловер“, както го наричаше тя, и казваше:
— Стига толкова, Луи. Отново изглеждаш, както когато се запознахме, красив като германски бог. Повече хубост не искам от теб. Помисли си, че сега съм с една гърда, скоро и коса няма да имам — тъкмо щях да подхождам на стария Луи.
— Не говори така, Полет. За мен ти винаги ще си останеш най-красивото момиче на света.
Изабел им поднесе „Провансалски специалитет“ по рецепта на Матилд и макар да не беше толкова вкусен, колкото оригиналният, леля й и чичо й останаха много впечатлени.
— Вкусно е — каза леля Полет. — Можеш спокойно да го правиш и по-често.
— С удоволствие — искаше да каже Изабел, но усети как доматите в стомаха й се опитват да вдигнат въстание. Едва успя да стигне до тоалетната, преди да е върнала всичко изядено.
Леля Полет и чичо Лудвиг я чуха, че повръща, и се спогледаха разтревожено.
— Не бях ли аз тази, която трябваше да повръща? — попита леля Полет. — Ако изобщо го правя. Дори по време на химиотерапията не съм повърнала нито веднъж. В нашето семейство имаме здрави стомаси.
— Изабел също — рече чичо Лудвиг. — Помниш ли как изяде четвърт килограм от твоя валерианов сапун, без да повърне?
— Помня. — Леля Полет кимна и присви замислено очи. — Детето има много здрав стомах.
— Извинете — каза Изабел, докато сядаше отново на масата и лакомо погледна към останалото от пудинга във формата. Сега, когато стомахът й беше празен, гаденето също беше изчезнало и тя отново се чувстваше гладна. — Напоследък често ми се случва.