Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
— А защо му е трябвало да пита лошия папа? – сърдито се осведоми в тъмното Валери.
— За да спази реда, предполагам. Но папата му отговорил: няма да я бъде тая, Стари кралю, няма да стане твоята! Няма да имат внуците на твоите вярващи истинска меса! Няма да ти позволя да назначаваш епископи!
— Този папа антихрист ли е бил?
Това е бил папа Йоан-Павел II, полякът Карол Войтила, спомни си Йожен-Оливие. Само че това не станало така изведнъж, Монсеньор Льофевр още дълго време го водели за носа, залъгвали го с празни обещания.
— Не знам, Валери. И тогава Старият крал една нощ изпратил да повикат неговия приятел Стария херцог. Той си живеел кротко, не обучавал млади рицари. Пристигнал през нощта в планинския замък. А Старият крал повикал и четирима от своите ученици, четирима млади паладини.
Тисие дьо Маларие, Феле, Галарет и Уилямсън. На Йожен-Оливие започваше да му харесва тихомълком да си играе на гатанки. И колко странно, че и четирите имена изведнъж изникнаха от паметта му, както играчка-изненада изскача на пружинка от кутийката. А бяха минали цели шест години, откакто бе чул от баща си тази история!
— „Рим е завладян от антихристи, чеда мои – казал Старият крал. – Няма ли да се уплашите вие четиримата да станете епископи, за да не загине онази меса, на която са ходели и Карл Велики, и Карл Мартел, и Хлодвиг, и Орлеанската Дева? Или старата меса да умре заедно с нас? – Не! – отговорили паладините. – Ние не се страхуваме от Рим, само да е жива месата!“ И до сутринта младите рицари разпънали на голямата ливада шатри, защото нито една зала в планинския замък не могла да побере стеклия се народ. Папата дори не успял да научи за случващото се, а Старият крал и Старият херцог вече били провъзгласили за епископи четиримата паладини. И хората много ликували и се веселили. Това се е случило точно преди шейсет години, Валери, по-точно – ще станат шейсет години след два месеца.
— Ами папата какво направил?
— Той се ядосал. Толкова се ядосал, че заповядал да бъдат отлъчени от църквата всички сподвижници на Стария крал и всички, които посещават истинската меса. А трябва да споменем, че след другите лоши папи той не позволявал от църквата да бъдат отлъчвани дори масоните и комунистите. О, извинявай, ти не знаеш какво значи това. С една дума, папата се разгневил и казал на всички следното: „От днес нататък Старият крал е мой враг. А приятели са ми идолопоклонниците, многобожниците и мюсюлманите.“
— Задниците са му били приятели? Тогава той със сигурност е Антихристът!
— Валери, по-добре ще е да казваш – сарацини. Е, а Старият крал не се страхувал от папата, изобщо не се страхувал. Живеел си в планинския замък, пазел Светия Граал, а след три години умрял със спокойно сърце. Това е приказката.
— Не, чакай! А какво е станало с неговите рицари, онези четиримата, когато Старият крал умрял, не са ли се уплашили от Папата-Антихрист?
— Ще отбележа, Валери, че когато бях малък, аз не задавах такива въпроси. И нямаше да ти разказвам приказки, ако знаех какво ще питаш.
— Те изплашили ли са се?
— Е, не веднага, разбира се – отец Лотар въздъхна. – Те удържали положението повече от десет години, а после започнали да търсят начин как все пак да се сдобрят с папата. А папата същевременно тайничко търсел начин да ги скара помежду им. И макар главното желание на Стария крал да се било сбъднало – месата се отслужва и до ден-днешен, и то само истинската, фалшивата всички отдавна са престанали да я отслужват, въпреки това свещениците са много малко.
— Толкова малко, че за цял Париж ти си единственият ли?
Йожен-Оливие усети как отец Лотар трепна.
— Откъде знаеш това, Валери? Впрочем, глупав въпрос. Но, първо, съвсем доскоро бяхме двама, отец Франциск го хванаха и убиха едва миналата зима. Второ, във всичките парижки гета можеш да намериш не повече от триста души християни. За такъв брой хора стига горе-долу и един духовен водач. Но има и нещо друго. Ако мен ме убият, нашите епископи ще назначат нов свещеник. От монасите, които са в горите край Бретан, или от учениците на тайната Семинария – малко са, но ги има. Няма да униваме, Валери.
— Старият крал е трябвало да избере по-силни паладини.
— Трудно е било да се случи. Той е бил праведник. Край него всички ставали по-добри, с всички сили се мъчели да надминат себе си. Е, как той е могъл да каже: аха, те са такива добрички, докато аз съм до тях! Смиреният християнин никога няма да каже подобно нещо. Макар да е било истина.
— Ти ми разказа лоша приказка. Тъжна. Но искаш ли сега аз да ти кажа нещо весело?
— Много искам.