Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Когато зави по Ван Нес стрийт, където се намираше домът й, се запита дали трябва да го подмине, за да не разбере преследвачът адреса й, но се оказа, че няма смисъл, тъй като той зави наляво няколко пресечки преди нейната улица и изчезна.
Тя паркира колата и остана заключена в нея петнайсетина минути, опитвайки се да успокои дишането си. И тогава направи нещо, към което я подтикна само отчаянието. Обади се на Джим.
— Мисля, че някой ме следи — каза му веднага щом отговори на позвъняването й.
— Какво?
Предаде му набързо онова, което Лорна й разказа за колата от паркинга, и собствените си наблюдения, че някой я бе преследвал в продължение на четиридесет и пет минути. Пропусна да спомене, че се е обаждала в полицията. Излишно беше да му дава още един коз срещу нея.
— Искам лична охрана — завърши тя.
— Това са глупости — отсече Джим рязко.
Стомахът й се сви болезнено.
— Смяташ собствената ми безопасност за глупост в град, в който отвличанията и политическите убийства са ежедневие?
— Глупаво е да се притесняваш за това. Онзи не те е проследил до апартамента ни, нали?
— Точно така.
— Виж, градът е огромен. Не можеш да обвиняваш някого само защото се е озовал на една улица с теб.
— Даже ако става въпрос за десет улици, като през цялото време се движеше зад мен в протежение на двайсет и пет километра?
— Чисто съвпадение. Налудничавата идея, че някой е нарочил точно теб, се дължи на прекомерното ти самочувствие.
Това вече беше обидно.
— Когато някой ме следва по петите половин ден, сигурно става дума точно за мен, нали?
— Стига, Хелън, никой не те следи. Не се прави на глупачка.
— Да се правя на глупачка! — повтори тя, изумена. — И как?
— Ами като за начало, дори не си помисляй да се обаждаш в полицията.
Слава богу, че премълча за това.
— И защо не?
— Защото историята ще се разчуе и те ще хвърлят излишни пари и сили в търсене на нещо несъществуващо. А вестникарите седмици наред ще ме дъвчат за това.
— А моята сигурност? — попита, упреквайки се за слабостта и уязвимостта, прокраднали се издайнически в гласа й. Но наистина беше уплашена. Нямаше никакво съмнение, че някой я следи. Полицията не би могла да направи нищо по въпроса — дори да й повярваше, което беше малко вероятно, а нямаше възможност да наеме частен охранител, тъй като Джим бе ограничил до минимум личните й средства, а и сам не й вярваше. Или изобщо не го беше грижа.
Бе оставена изцяло на неговата милост и колкото и парадоксално да звучеше, той беше единствената й надежда.
— Ако трябва да се излагам на критиката на обществото всеки път, когато сънуваш кошмар, с политическата ми кариера е свършено — каза Джим. — Моля те, не ми го причинявай!
— Не става въпрос за теб! — Кога мъжът, за когото се беше омъжила, бе станал толкова безчувствен? — Уплашена съм, Джим. Повярвай ми!
Той изпуфтя и каза:
— Трябва да затварям. Заключи вратата и си пусни някой филм. Ще поговорим по-късно вечерта.
— По-късно вечерта може да се окаже прекалено късно — тросна се тя и пред очите й преминаха страховити заглавия от първите страници на вестниците.
Но Джим не я слушаше. Разговаряше с някой друг в стаята, най-вероятно с Пам. Сигурно бе пристигнала с вазелин и прашки, готова за предстоящия екшън.
— Налага се да прекъсна — каза в слушалката Джим. — Довечера ще закъснея. Не ме чакай.
Негодник. Ще поговорим за тревогите ти относно твоята сигурност довечера… О, само че няма да съм си вкъщи, затова направо си лягай. Беше толкова типично за него, че не би следвало да я наранява, но щом затвори телефона, й се искаше да се разплаче с глас. Наред с всичко останало, беше изтощена до смърт. Може би се дължеше на прекомерното количество адреналин по време на преследването или пък на факта, че се чувстваше нещастна и не виждаше изход от положението. Или пък нещо определено не беше наред.
Каквато и да беше причината, имаше нужда да се прибере и да полегне. И да не се събуди чак до следващата сутрин.
Когато отвори очи, отново беше сама.
Много по-лесно беше да се грижи за Барт в отсъствието на Колин, който го подстрекаваше да върши пакости.