Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Накратко, така завършва историята. Дори не мога да си представя какво са казали на родителите на младежа. Говори се, че родителите му също били магьосници, затова вероятно са им съобщили част от истината. Но само малка част.
Настъпи продължително мълчание. Някъде заби камбана, лодка премина по реката. Сянката на дърветата вече прехвърляше половината морава и жегата на късния летен следобед вече не беше така нетърпима.
Алис се прокашля и попита:
— Каква е съдбата на преподавателя?
— Не се ли сещаш? — Джанет не си направи труда да прикрие злорадството си. — Имал е две възможности — да си подаде оставката и позорно да напусне колежа… или да бъде преместен в "Южен Брейкбилс" в Антарктика. Познайте коя избрал.
— Майко мила! — ахна Джош. — Въпросният преподавател е Маяковски!
— Едва сега разбирам много неща — промърмори Куентин.
— Не е ли справедливо, а? Как мислите? — изкиска се Джанет.
— Какво е станало с Емили Грийнстрийт? — обади се Алис. — Просто е напуснала колежа, така ли? Каква е съдбата й? Нима са я изпратили в обикновен университет?
— Научих, че работи в Манхатън — отвърна Джанет. — Уредили са я със златна служба… нещо, свързано с консултантска дейност в голяма фирма. Ние сме партньори във въпросната компания. Правят се много и сложни магии, за да се скрие, че Емили по цял ден си клати краката и сърфира в интернет. Знаете ли, струва ми се, че частица от нея така и не е превъзмогнала трагедията.
Джанет млъкна. Куентин се загледа в облаците и сякаш бавно се понесе с тях. От виното му се виеше свят, все едно Земята се клатушкаше. Явно и Джош изпитваше същото, защото щом се опита да стане, залитна и се просна на тревата. Изпълнението му беше възнаградено с вяли ръкопляскания. След миг обаче той се изправи, запази равновесие, поклони се и направи салто назад. Приземи се като опитен гимнастик и широко се усмихна:
— Действа! Невероятно, но магията действа! Вземам си думите назад относно викингските шамани. Действа, мамка му!
Магията наистина действаше, но незнайно защо само върху него. Докато приятелите му прибираха в кошница нещата за пикник, той тичешком обикаляше моравата и правеше гигантски скокове.
— Аз съм могъщ викингски боец! Трепери пред мен! Трепери! Силата на Тор и всичките му воини приижда в мен! А-а-а!
— Вижте го само — иронично подхвърли Елиът. — Толкова е щастлив, сякаш ястието, което е приготвил, се е получило като на картинката в готварската книга.
След малко Джош запя с пълно гърло бойния химн на републиканците и тръгна да си търси друга публика, пред която да се фука. Джанет и Елиът се запътиха към Вилата, Алис и Куентин — към Къщата. Още бяха замаяни от алкохола. Лицата им пламтяха, защото бяха изгорели от слънцето. Куентин вече си беше наумил да си подремне и да пропусне вечерята.
— Този тъпак ще вземе да нарани някого — промърмори равнодушно. — Може би себе си.
— Магията осигурява защита срещу наранявания. Подсилва кожата и костите. Джош може да пробие стена с юмрука си, без да пострада.
— Може би. Във всеки случай сигурно ще се опита.
Алис бе още по-мълчалива от обичайното. Едва когато навлязоха в здрачните алеи на лабиринта, Куентин видя, че лицето й е обляно от сълзи. Сърцето му се вледени.
— Алис! Алис, миличка. — Спря и я обърна с лице към себе си. — Какво ти е?
Тя отпусна глава на рамото му и изплака:
— Защо Джанет разказа тази история? Защо? Защо е толкова гадна?
Куентин се почувства гузен, задето разказът му се беше сторил интересен. Всъщност историята беше потискаща и мрачна. Същевременно готическият й привкус беше неустоимо привлекателен.
— Джанет е глупаво плямпало — промърмори. — Но не е злонамерена.
— Така ли мислиш? — Алис се отдръпна и с опакото на дланите си избърса сълзите си. — Смятам, че го направи напук на мен. Каква съм наивница — вярвах, че брат ми е загинал при автомобилна катастрофа.
— Твоят брат ли? — Тръпки полазиха Куентин. — Не разбирам…
— Беше с осем години по-голям от мен. Нашите ми казаха, че е загинал при катастрофа. Само че Джанет разказваше за него! Сигурна съм!
— Чакай малко… Мислиш, че брат ти е младежът, влюбен в Емили, така ли?
Алис кимна:
— Да, сигурна съм. — Клепачите й бяха зачервени, очите й горяха от гняв и обида.
— Господи! Виж, може би грешиш. Няма начин Джанет да знае какво е станало с брат ти.
— Да, обаче знае — прошепна Алис и отново тръгна по алеята. — Всичко съвпада. Да не говорим, че той… Чарли, си беше такъв — адски влюбчив. Сто на сто се е опитал да спаси Емили. — Тя горчиво се усмихна. — Обикнеше ли някого, и в огъня стъпваше за него.