Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Така си и седеше, гризейки замислено молива и гледайки с празен поглед поредната намерена снимка на Невинс. Той стоеше с ръце в неизменните тънки бели ръкавици и държеше пред себе си стара книга. Снимката бе отпечатана във вестник „Ричмънд таймс диспътч”. Заглавието на статията, към което принадлежеше снимката, гласеше: „Местен колекционер придобива ценна сбирка”.
В статията ставаше дума за закупуването от страна на Невинс на няколко ценни книги от наследството на стара вдовица от почтеното семейство на ричмъндски тютюневи магнати. Това, че Невинс събираше книги като частно лице, не бе новина за Фелиша. Вниманието й обаче бе привлечено от заглавието на книгата, която Невинс държеше в ръце: „Пер Гинт. Хенрик Ибсен”. Позлатени букви на червен фон. „Нещо познато е - помисли си Фелиша. - Хенрик Ибсен... Не беше ли швед? Във всеки случай, със сигурност е от Скандинавия. А по думите на Невинс той не разбирал от скандинавски книжни сбирки.” Тук обаче бе с книга от Хенрик Ибсен. Тя, разбира се, допускаше, че може да е просто съвпадение. Книгата на снимката не бе част от чуждестранна колекция. Бе купена тук, във Вирджиния. Защо обаче Невинс бе избрал точно тази, за да позира пред фотографа, щом скандинавските книги въобще не го интересуваха?
Хрумна й нещо. В горния десен ъгъл на търсачката „Гугъл” тя влезе в „Настройки на търсенето”. Намери списъкът варианти в частта: „Език на търсене”. Отбеляза с чавки шведски, норвежки и датски. И този път запита с пълното име Джон Шон Невинс. Имаше само едно съвпадение. Оказа се статия на сайта „adressa.no”. По-скоро бе някакъв вестник.
Изглежда, че този Невинс имаше нещо наум. Бе се опитал да не се появява особено в Скандинавия. „И все пак те намерих” - помисли си, тържествувайки, Фелиша. Погледът й попадна на снимката, съпровождаща кратката бележка. В стая, която изглеждаше така, сякаш я бяха мебелирали през миналия век, и с книги на всяка стена -съвсем по вкуса на Невинс - стоеше група усмихващи се хора. По средата им бе Невинс. Името му се споменаваше само веднъж - в надписа към снимката. Ясно бе, че реставраторът Невинс не бе главната персона там. Какво обаче правеше на тази снимка?
Не можеше да определи сама на какъв език е написана статията, но домейнът сочеше Норвегия. А може би снимката съвсем не бе направена в Скандинавия? Може да бе норвежко съобщение за нещо, случило се в Съединените щати? Как можеше да разбере? Тя продължаваше да гледа текста към снимката. Останалите имена, освен това на Невинс, изглежда, бяха чуждестранни, но тя не можеше да каже дали всичките бяха скандинавски. Най-накрая погледна първите думи, с които започваше текстът: „I Knudtzonsalen”. Тя отвори чекмеджето на бюрото си и извади листчето, което й бе дал Невинс. Прочете името. Broder Lysholm Knudtzon. Knudtzon и Knudtzonsalen. Стана й ясно, че трябва да получи превод на тази бележка и то колкото се може по-скоро.
Прегледа сайта на университета в Ричмънд с надеждата да намери някого, който да може да превежда от скандинавски езици. Не бе успяла да стигне до края на списъка със служителите в университета обаче, когато се сети. Побарабанила малко с пръсти по капака на лаптопа, на който работеше, тя вдигна слушалката и звънна на вътрешния номер в мазето, в залата за аутопсии.
- Кнут Йенсен - обади се глас от дълбините. И отново имаше късмет! Слушалката бе вдигната от онзи, който й трябваше.
- Фелиша Стоун от горните етажи е. Имам малко необичаен въпрос към теб.
- Професията ми е необичайна, така че давай смело в атака - отвърна Йенсен.
- Предците ти да не са случайно скандинавци?
- По дяволите, толкова ли е видно? И кое ме издаде? Фамилията ми или сините ми очи?
- И едното, и другото - засмя се Фелиша.
- Добре, признавам вината си. Баща ми е роден в Норвегия. Преместил се е тук на петнадесетгодишна възраст заедно с родителите си. И какво наказание ме очаква за това?
- Присъдата още не е произнесена. Баща ти учил ли те е на норвежки?
- Баща ми настояваше, че вече сме американци. Вкъщи се говореше само на английски.
- Колко жалко.
- Да, жалко е. Тази забрана обаче не пречеше на баба ми да говори с нас на норвежки. Дори ме понаучи малко, че да съм можел да й чета вестника, когато станела съвсем старичка, както казваше тя. Вестникът се казваше „Бергенс Тиденде” и роднините ни й пращаха брой всеки месец. До самия си край баба ми запази отличното си зрение, поради което не ми се наложи да чета доста на глас. Мога обаче да се промъкна през простичък текст.
- Тогава си осъден на половин час незабавна работа за наказание в кабинета ми - каза весело Фелиша.