Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Оставаме дълго време на семафора. Влакът не помръдва. Моля се да тръгнем, защото Том ще се прибере и ще ми е мъчно, като знам, че ще е сам. Сега виждам ясно лицето на Джес, много по-ясно от обикновено. Сигурно е от светлината, която днес е ярка, слънцето свети директно в нея. Джейсън все още е зад нея, но ръцете му вече не са на раменете, а около врата ѝ, и тя изглежда изплашена. Той се опитва да я удуши. Виждам лицето ѝ да почервенява. Започва да крещи. Ставам на крака, започвам да удрям по прозореца, да викам, да го моля да спре, но той не ме чува. Някой ме хваща за ръката – онзи с червеникавата коса. Казва ми да си седна на мястото, защото скоро ще стигнем на следващата спирка.
– Дотогава ще е късно – казвам и той отвръща:
– Наистина е късно, Рейчъл.
И когато поглеждам към терасата, Джес се е изправила, а ръката на Джейсън е върху русата ѝ коса и всеки момент ще разбие черепа ѝ в стената.
Сутрин
Събудих се преди часове, но все още не мога да дойда на себе си, краката ми треперят, докато сядам на седалката. Отворих очи с усещането за нещо страшно, убедена, че всичко, което си мисля, че знам, е погрешно, и всичко видяно – Скот, Мегън – е моя измислица. Но ако съзнанието ми играе номера, не е ли по-вероятно именно сънят ми да е измислицата? Казаното от Том в колата до езерото, примесено с чувството на вина за случилото се онази вечер – всичко се е сляло в едно и отново се е разделило, подреждайки различна картинка в съня ми
И въпреки това, познатото чувство за опасност отново се обажда в мига, когато влакът спира на семафора. Събирам смелост и поглеждам натам. Прозорците са затворени. и навън няма никого. Наоколо е тихо и спокойно. Като изоставено. Столът на Меган все още е на терасата, празен. Времето днес е топло, но аз не спирам да треперя. Въпреки че няма причина. Не бива да забравям, че казаното от Том за Скот и Меган идва от Ана, а никой не знае по-добре от мен, че на нея не бива да се вярва.
Тази сутрин доктор Абдик ме посреща малко по-хладно от обикновено. Превил се е леко, сякаш нещо го боли, и когато поема ръката ми, ръкостискането му е по-слабо от друг път. Скот ми каза, че следствието не е оповестявало новината за бременността на Меган, но не мога да не се запитам дали някой не му е казал. Чудя се мисли ли за онова дете.
Искам да му разкажа съня си, но не намирам начин да опиша всичко, без да издам, че имам пръст в тази работа с Меган, затова започвам да го разпитвам за хипнозата като начин за възстановяване на спомени.
– Има психотерапевти, които смятат, че хипнозата може да служи за възстановяване на потиснати спомени, но данните са противоречиви – казва той, слага ръка на бюрото, разтваря пръсти и ги протяга напред. – Аз не я използвам и не я препоръчвам на клиентите си. Не съм убеден, че помага, и дори смятам, че в някои случаи може да бъде опасна за тях. – Той се усмихва леко. – Съжалявам. Знам, че не искаше да чуеш това, но когато става дума за психика, моето мнение е, че не бива да се бърза.
– Познавате ли свои колеги, които практикуват хипноза? – питам го аз.
Той поклаща глава.
– Съжалявам, но не мога да ти препоръчам такъв. А и трябва да имаш предвид, че под хипноза човек е много податлив на внушения. Не бива да се има доверие на тези "възвърнати" спомени – слага той кавички на думата "възвърнати". – Те не могат да се нарекат истински.
Тогава не мога да рискувам. Не бих понесла още нови образи, нови спомени, на които не мога да имам доверие, картини, които се менят, сливат се и се разделят, заблуждавайки ме, че това не е каквото изглежда, карайки ме да погледна нещата от този ъгъл, когато трябва да ги видя точно от обратния.
– Какво предлагаш тогава? – поглеждам го аз. – Има ли някакъв начин да възстановя изгубената си памет?
Той прокарва дългите си пръсти по устните.
– Да, има такава вероятност. Някаква конкретна част от спомена може да ти помогне да разнищиш целия случай, като обсъждаш детайлите в спокойна и сигурна атмосфера...
– Като тази тук например?
Той се усмихва.
– Да, като тази, ако тук наистина се чувстваш спокойна и в безопасност... – завършва и издига глас в края на изречението. Задава ми въпрос, но аз не отговарям и усмивката му угасва. – В такива случаи много помага съсредоточаването върху другите сетива, не върху видяното. Например звуци, усещане за странични неща... Много важна роля за възпроизвеждането на изгубените спомени играе обонянието, миризмите... Музиката също е от полза. Ако мислиш за конкретни обстоятелства в конкретен ден, може да опиташ да минеш отново по стъпките си, да се върнеш на мястото на престъплението, както се казва.