Злочестие [bg]

— Тиа? — прошепнах аз.

— Тук е — отвърна Мизи. — Ейбрахам тъкмо я освобождава от въжетата ѝ. Не изглежда твърде зле.

Малко по-късно по линията се понесе познат женски глас.

— Ха. Та вие го направихте, слонцета.

— Как си? — попитах я аз и двамата с Меган с облекчение се спогледахме.

— Той каза, че някои от групата му „ставали нетърпеливи“ и нареди да ме завържат, за да помисля върху отговорите си. Но не ме нарани.

Тя замълча.

— Все още доста от Джон е съхранено. Не бих допуснала… Искам да кажа…

— Знам — отговорих аз, обърнах се и видях как Проф разговаря с Епичните си, макар и да не се бях разположил подходящо, за да доловя какво казва той.

— Почти му повярвах, Дейвид. Повярвах, че не се е променил, че това е част от някакъв необходим в борбата с Епичните номер…

— Той знае какво да каже — продължих аз. — Не си е отишъл съвсем, Тиа. Ще го върнем.

Тя не отвърна; Меган и аз се насочихме към асансьорите. Ако някой ни попиташе, аз щях да се престоря, че ми е лошо, и щяхме да слезем със следващия надолу. Там нямаше да ни проверяват в списъка с гостите, както биха го направили, ако бяхме опитали да проникнем по този начин.

Лесно влизане, лесно излизане. Чувствах се почти така, сякаш бях безделничил по време на мисията, докато Ейбрахам и Мизи са вършили трудната работа.

— Целта постигната — казах аз. — Всички се изтегляме.

— Вече имате данните? — поинтересува се Тиа.

— Данни? — учудих се аз.

— От компютрите на Джон.

— Не — отговорих. — Дойдохме за теб, а не за това.

— Оценявам го. Но, Дейвид, аз разговарях с него и измъкнах от него някои неща. Били сме прави. Регалия е оставила на Джон план, който той да следва. Той е тук по нейно настояване. Идването до Илдития е част от някакъв генерален план. План, който ние трябва да открием.

— Съгласен съм, но… Чакай.

Зад мен залата внезапно беше притихнала. Ръката на Меган се стегна върху моята и ние се обърнахме.

Проф се беше изправил и беше наредил на всички наоколо му да пазят тишина.

Тиа започна да възразява на думите ми, но я срязах.

— Нещо не е наред. Какво сте направили?

— Нищо — отговори Мизи. — Просто излязохме от стаите на Тиа. Движим се към асансьорната шахта.

Проф рязко махна с ръка към асансьорите и произнесе нещо, което не можах да разбера. Настойчивостта в движенията му не можеше да бъде сбъркана.

— Ейбрахам, Мизи — обявих аз. — Разкрити сте. Повтарям, разкрити сте. Доберете се до някой изход, веднага.