Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Когато на другия ден се върна в клиниката, се оказа, че про- фесор Болк не може да го приеме.
– Той ще ви се обади – каза фрау Кребс, която носеше същата сива пола от снощи.
Щом чу това, Айнар се разплака на входа на клиниката под фенера. Денят бе също толкова студен колкото предишната вечер и той трепереше, докато вървеше по хрущящия под краката му чакъл. Нямаше друга работа, затова се скита из града, гладени уморен.
По магазините на Стария площад бе пълно с хора, скрили се от вятъра. По пътеките между щандовете на дрогерия "Херман Рош" обикаляха банкови чиновници, излезли в обедна почивка. Сградите бяха опушени от сажди, по-тъмни и от небето, а по навесите бяха изписани имената на магазини, чиито каси все по-рядко отчитаха приходи с всеки следващ месец на рецесия: КАРЛ ШНАЙДЕР, МАРИЕН АПОТЕКЕ, ЗАЙДЕНХАУС, РЕНЕР КАУФХАУС и ДРОГЕРИЯ ХЕРМАН РОШ. В центъра на площада спираха автомобили, а две момчета с туидени шапки и къси панталони, с посинели от студ крака и ожулени колене, ги паркираха. Жена с накъдрена на букли коса слезе от джипа си; синята рокля ѝ бе толкова тясна, че коремът ѝ заплашваше да разкъса копчетата. Момчетата паркираха колата ѝ в тясна пролука, след което се разсмяха подигравателно, докато жената си слагаше червило, без да ги забелязва.
По-малкото момче вдигна очи, видя Айнар и отново се разсмя. Приличаха на братя с острите си носове и жестокия смях. Айнар осъзна, че вече не се смеят на дебелата жена, която пресичаше трамвайната линия на път за дрогерията, където днес продаваха на половин цена вода за уста "Одол" и помада "Шупен". Смееха се на него, на изпитото му лице и на развяващото се около тънките му като клечки крака плато. Айнар видя през стъклото как дебелата жена попипва шишетата с вода за уста. Прииска му се да е на нейно място, да разглежда цените па пирамидата от шишета, да пусне в кошницата си кутия с помада. Представи си как жената се прибира в дома си в Лошвиц и подрежда тоалетните продукти в шкафчето на съпруга си над мивката.
Айнар продължи да обикаля из града и да зяпа витрините. В един галантериен магазин имаше разпродажба и пред вратата се виеше опашка от жени. Зарзаватчия зареждаше зеле. Айнар спря пред витрината на магазин за хвърчила. Вътре мъж с очила, кацнали на върха на носа, огъваше дървени пръчки на работния тезгях. Заобикаляха го хвърчила с всевъзможни форми: пеперуда, вятърна мелница, дракони и птици. Имаше хвърчило с формата на орел, както и едно малко и черно, с жълти, ококорени като на прилеп очи.
Айнар отиде до операта и си купи билет за "Фиделио". Знаеше, че там се събират хомосексуалисти и се притесни, че жената на гишето с мръсно стъкло ще го помисли за един от тях. Момичето бе младо и красиво, със зелени очи, но дори не погледна към него, докато прибираше предпазливо парите през отвора, сякаш не бе сигурна дали иска да ги приеме. Айнар отново се почувства изтощен от факта, че светът не вижда истинската му същност.
После изкачи стъпалата, четирийсет и едно, до Терасата на Брюл на брега на река Елба. Покрай алеята имаше засадени дръвчета, подкастрени във формата на квадрати, а под тях разположена желязна ограда, на която хората се облягаха, за да се полюбуват на красивата река. Откъм водата духаше вятър. Айнар вдигна яката на палтото си. Мъж с количка продаваше наденички в хлебче и вино в малки чаши. Той подаде на Айнар сандвича и му наля ябълково вино. Айнар постави внимателно чашата на коляно и отхапа от топлата наденичка с хрупкава кожа по краищата. След това пийна вино и затвори очи.
– Знаете ли как се нарича това място? – попита продавачът.
– Моля?
– Терасата на Брюл. Наричат я Балкона на Европа. – Мъжът се усмихна и разкри няколко липсващи зъба. Чакаше Айнар да изпие виното и да върне чашата. От терасата се виждаха куполите на Японския дворец, зад него – скосените покриви на Новия град и вили с дървета в градините, а отвъд тях – просторната шир на Саксония. Застанал на терасата, Айнар имаше чувството, че целият свят лежи в краката му и го очаква.
– Колко ви дължа? – попита той продавача.
– Петдесет пфенига.
Айнар му подаде монета от алуминий и бронз. Реката бе сива и бурна.
Изпи виното и върната чашата на продавача, а той я избърса в ризата си.
– Успех, господине! – пожела му мъжът и продължи нататък с количката.