Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Ето тук, Немо!
Немо приклекна, почти на колене. Приведе напред глава, сякаш се опитваше да се върже в плътен възел. Остана така няколко секунди, слънцето се отразяваше в очилата му, а след това той експлодира.
Изстреля се от приклекналата си позиция като Супермен, излитащ от телефонната будка. Замахващата му ръка се отплесна назад, после напред. Ако този мълниеносен, кокалест лакът бе ударил нечия челюст, човекът щеше да си ходи с уста, пълна с избити зъби. Топката излетя от ръката на Немо и се понесе към мен като топовен изстрел.
Беше ниска топка и направо отнесе прахта между позицията на батера и хълмчето на питчъра. Но се издигаше, докато минаваше над хълма и като че ли набираше и скорост. Все още се издигаше, когато се стрелна над втора база. Чух Дейви да ми крещи, но не различавах думите му. Вниманието ми беше приковано към онази летяща бяла сфера. Задържах ръкавицата над главата си, точно където си беше, когато Немо хвърли топката, но бях готов да приклекна, за да не ме удари. Топката навлезе във външното поле и вече можех да чуя свистенето й, пълно с пара и злоба. Не помръднах крака. Имах време да преглътна — глът! — и след това топката ме докопа.
Вмъкна се в джоба на ръкавицата с удар, достатъчно силен да ме накара да отстъпя няколко крачки назад. Стиснах плячката си с длан, улових я и можех да усетя през телешката кожа как вътрешността й пулсира.
— Кори! — крещеше Дейви Рей, свил длани на фуния около устата си. — Кори!
Не знаех какво точно ми вика и не ми пукаше. Бях в транс. Немо Кърлис имаше неземна ръка. Не знаех каква част от това бе дар Божи и каква част той сам се беше научил да изпълнява, но важното бе едно — че това момче притежаваше рядка комбинация от ръка и око, която го издигаше над обикновените простосмъртни. С други думи, той беше гений.
— Кори! — този път закрещя Джони. — Внимавай!
— Какво? — извиках.
— Зад теб! — изпищя приятелят ми.
Чух звук, все едно се въртяха коси, кълцащи жито. Обърнах се и ето ти ги насреща. Гота и Гордо Бранлин, яхнали ухилени черните си колелета, изрусените им с кислородна вода коси горяха под слънцето. Носеха се към мен през високата до коляно трева отвън окосеното външно поле, краката им здравата помпеха педалите. Изпод въртящите се гуми зелени щурци и черни полеви скакалци скачаха да си спасяват живота. Исках да се затичам, но краката ми се бяха залепили. Братята Бранлин спряха от двете ми страни — Гота отдясно и Гордо отляво. По ъгловатите им лица блестеше пот, очите им се врязваха в мен. Чух някъде в далечината да мучи крава, все едно дяволът се смееше.
Гота, по-големият, на четиринайсет, посегна и боцна бейзболната ръкавица с показалец.
— На топка ли си играеш, Кори?
Както го каза, прозвуча мръсно.
— Играе си със своите топки — изкиска се Гордо.
Той беше на тринайсет, и само косъм по-малък от Гота. И двамата не бяха особено едри, но бяха жилести и бързи като уипети59. Гордо имаше малък белег между веждите си и друг на брадичката — знаци, че се познава отблизо с болката и с кръвопролитието. Погледна към хоума, където стояха Дейви, Джони и Немо.
— Кой, да го еба, е това?
— Новото момче — обясних. — Казва се Немо.
— Задник ли рече?
Гота също оглеждаше хлапето и по лицата на братята Бранлин пред очите ми се изписа вълче настървение. Бяха надушили овча кръв.
— Нека идем да видим Задник! — каза Гота на Гордо и завъртя педалите.
Брат му удари с длан дъното на ръкавицата ми и накара топката да изскочи. Когато се наведох да я вдигна, изплю храчка в косата ми. След това подкара колелото след брат си.
Знаех какво ще се случи. Достатъчно лошо беше, че Немо е дребен и кльощав, но когато братята чуеха и фъфленето му, това щеше да е последната капка. Затаих дъх, докато Бранлинчетата приближаваха Рокет. Когато го подминаха, Гота с изключително безразличие го ритна на земята. Преглътнах горчивото семе на гнева си, без да знам, че ще върже плод.
Братята Бранлин спряха рязко черните си колелета, поставяйки трите момчета помежду им.
— Вие кво, мачле ли ще правите? — попита Гота и се усмихна като змията в Райската градина.
59
Уипет — порода английска хрътка, използвана при лов на зайци и надбягвания с кучета.