Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Матилд почака няколко минути. Малвина и Леонс дьо Карвил се отдалечаваха, минавайки покрай розовите храсти по посока на парника и мястото, откъдето се откриваше прекрасният изглед към река Марна. После бавно отпусна пердето. Помещението отново потъна в полумрак и се откроиха белите силуети на покритите с чаршафи мебели, в това число и лакираният бял роял. Матилд дьо Карвил се обърна към Марк.
– Марк, позволявате да ви наричам така, нали? Мисля, че възрастта ми дава тази свобода. Бих искала да ви задам един въпрос. Един прост въпрос. Когато през последните дни видяхте Лили, имам предвид дните, след като навърши пълнолетие, тя носеше ли някакво украшение? Например пръстен?
Марк се бе приближил до пианото. Пръстите му пробягаха по клавишите, без да ги докоснат. Защо да лъже?
– Да, носеше. Пръстен със светъл сапфир...
По лицето на Матилд дьо Карвил нямаше усмивка. Нито тържество. Нито пък радост. Това се стори странно на Марк. Тя бе реагирала като ченге, което не се осмелява да приемe показанията на крадец. Ръцете на Марк се плъзнаха по пианото. Маузерът бе все още там, върху лакираното в бяло дърво, на по-малко от метър от пръстите му. Марк се опита отново да види през прозореца къде е Малвина, но пердето бе спуснато. Тесен процеп пропускаше само сноп светлина.
– Тя е побъркана – чу се гласът на Матилд дьо Карвил. – Внучката ми почти полудя. Давате си сметка за това, предполагам?
Марк не отговори, а Матилд продължи:
– А вие, Марк, какво мислите?
Не последва отговор. Марк чакаше.
– За лудостта ѝ, Марк. Питам ви за лудостта ѝ.
Пръстите на Марк танцуваха върху клавишите от слонова кост, защото той искаше да прикрие видимото им треперене.
– На вас говоря, Марк – настоя Матилд дьо Карвил с леден глас. – На вас и за вас. И вие като Малвина, когато сте били момче, с вашия малък детски мозък сте се сблъскали с проблема, нали? Със съмнението какво ли е станало с малката ви сестричка. Жива ли е, или е мъртва? По-леко ли се справихте с положението от Малвина, а?
Марк вдигна глава, без да произнесе нито дума.
– Какво мъчение, нали, Марк? През всичките тези години. Да не знаете какво чувство изпитвате към момичето, което обичате повече от всичко на света! За братска любов ли става дума? Или се касае за изгаряща плътска любов? Как човек съзрява, когато го е обладало подобно съмнение?
Тембърът и тонът на гласа ѝ се бяха променили. Сега гласът ѝ бе силен, заплашителен. Матилд дьо Карвил се приближи до пианото.
– За да живее човек и за да оцелее, постига мир с чувствата си, нали, Марк? През всички тези години от детството Марк бе търсил обичта на малката Емили, на обожаваната си малка сестричка... а после малкият Марк бе пораснал. И защо да не се възползва от съмнението, щом му се предоставя добра възможност? Да погребе малката Емили и да се влюби в Лиз-Роз, красивата и богата наследница на рода Дьо Карвил?
Пръстите на Матилд дьо Карвил се приближиха към пистолета, а гласът ѝ набра още мощ.
– Много се измъчих, Марк. Бог ми е свидетел колко страдах... През всичките тези години изкупвах нечий грях. Не знам чий грях... Но въпреки това го изкупвах... Вярвайте ми, Марк, че възмездието ми има горчив вкус.
Марк се изкашля. Бе напълно неспособен да говори. В момента Матлид дьо Карвил стоеше на по-малко от метър от него. За какво възмездие говореше тя?
Внезапно Матилд дьо Карвил се обърна. Старата жена се запъти към библиотеката в срещуположния край на салона. Сянката ѝ покри с лек сив воал рояла „Петроф“. Без колебание извади от библиотеката дебела книга, чието заглавие Марк не успя да прочете. Матилд отвори книгата и взе един синкав плик с оттенък на лавандула и отново се отправи към Марк.
– Гран-Дюк се сближи с вас, Марк, дори стана приятел на семейството ви. Но не проявявайте наивност. Той си остана мой служител. Почти ежеседмично ми подготвяше доклад... е, поне през първите години. Защото след петгодишно разследване на практика не остана следа, която да изследва по-дълбоко. А след осем години не остана нищо...