Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Шев не можеше да определи какво чувства, докато я гледа. Облекчение, че Джавра не беше напуснала града. Вина за състоянието, в което се беше докарала. Срам заради това, че се канеше да потърси помощта ѝ. Гняв, неизвестно защо. Сякаш годините на рани и разочарования се бяха натрупвали бавно и ден след ден разни дреболии се бяха добавяли към бремето, чиято тежест Шев повече не можеше да издържа. Но както обикновено нямаше друг избор. Тя свали ръката от устата си и решително пристъпи напред.
Джавра вонеше. Още по-лошо, отколкото първия път, когато се бяха срещнали, на прага на пушалнята на Шев. Малко преди тя да изгори заедно с целия ѝ дотогавашен живот. Шев не искаше да види как още един от животите ѝ изгаря. Не можеше да си го позволи.
— Джавра, вониш — каза тя.
Джавра не си направи труда да се огледа. Колкото и предпазливо да се промъкваш към нея, тя някак си винаги усещаше, че там има някой.
— Не съм се мила напоследък.
Произнесе го завалено и сърцето на Шев замря. Джавра трябваше да пие няколко дни подред, за да започнат да се забелязват дори най-слабите признаци на алкохолно опиянение. Значи, сега беше колосално, неистово, героично пияна. Джавра не правеше нищо наполовина.
— Бях заета изцяло с пиене, чукане и бой. — Тя се прокашля, извърна глава и шумно изплю кървава храчка в краката на Шев; половината остана да виси от разбитата ѝ устна и когато тя се обърна отново към масата, падна и се просмука в ризата ѝ. — Пия от… — Тя вдигна превързаната си ръка и присви очи, когато започна вдървено да разгъва пръстите си един по един. Когато вдигна и палеца, картите ѝ се разпиляха по пода. Джавра ги погледна намръщено. — Даже вече не мога да преброя колко. — Тя започна да събира тромаво картите с покритите си със струпеи пръсти. — Пиене, чукане, бой и губене на карти. От дни не съм спечелила и една ръка. — Тя се оригна. Дори от такова разстояние миризмата накара Шев да потрепери. — От седмици. Вече не знам от коя страна се държат картите.
— Джавра, трябва да поговоря с теб…
— Нека първо ви запозная! — Джавра протегна свободната си ръка към войниците и сръчно подхвана изотзад главата на спящия. — Тази малка красавица тук е старата ми приятелка Шеведая! Някога ми беше довереничка.
— Джавра.
— Добре де, партньорка. Все тая. Пребродихме половината Кръг на света заедно! Какви ли не приключения сме преживели.
— Джавра.
— Добре де, злополуки. Все тая. Тези задници тук са едни от най-добрите войници на Негово величество върховния крал на Съюза. Брадатото копеле е лейтенант Форест. — Той кимна на Шев с добродушна усмивка. — Онзи жилестият е кавалерийски ефрейтор Полк. — Спящият мъж леко помръдна и езикът му се плъзна към напуканите му устни с лек жвакащ звук. — А този късметлия шибаняк…
— Майстор шибаняк — изръмжа мъжът с плъхската физиономия, стиснал между зъбите си лула с чага.
— … е сержант Тъни.
— Ефрейтор — каза той и погледна към картите през дима.
— Пак го понижиха — каза Форест. — Заради една гъска и една курва, можеш ли да си представиш?
— Ама си заслужаваше — каза Тъни. — И курвата не беше зле. Между другото, имам огън.
И той плесна картите на масата.
— Цици майчини! — изрева Джавра. — Пак ли?
— Има едно такова състояние… — промърмори Тъни, поклащайки лулата между зъбите си, докато събираше разпиляната си печалба в десетина различни валути, — когато съм твърде пиян и същевременно не съм достатъчно пиян, и тогава съм адски добър на карти. Цаката е, както и с почти всичко останало в живота, да намериш точния баланс.
— Късметът — промърмори замислено Джавра, докато го гледаше как събира печалбата с присвитите си зачервени, абсурдно кървясали очи — винаги е бил единственото нещо, което е липсвало в живота ми.
— Джавра…
— Нека позная! — Тя вдигна ръката си и бинтовете се повлякоха по разлятата бира. — Затънала си до шията в някакви лайна и бързо си дотичала при мен за лопата.
Шеведая отвори уста, за да възрази обосновано, помисли за миг и се отказа.
— В общи линии, да. Хоралд отвлече Карколф. Сега иска да отида на остров Карп. — После процеди през стиснатите си зъби: — И наистина помощта ти няма да попречи…
Джавра изсумтя толкова силно, че върху горната ѝ устна цопна сопол. Като че ли не го забеляза.
— Виждате ли, момчета? Даваш им всичко! — И тя се удари по гърдите с юмрук толкова силно, че остави голям розов отпечатък. — Даваш им сърцето си, а те ти се изплюват в лицето!