Сезонът на Костите

- Вероятно в миналото ти се е случвало да нараним околните. Да упражняваш натиск върху техните сънорами, те да забелязват разни неща — кръвотечение от носа, замъгляване на зрението...

-Да.

Той вече знаеше. Нямаше смисъл да отричам.

- А после, във влака, нещо се е променило - продължи Лордът. - Животът ти е бил застрашен. Бояла си се от арестуване. И за първи път тази сила, дремеща вътре в теб, е излязла на бял свят.

- Как разбра?

- До нас достигна доклад за убийството на един Жандарм - убийство без кръв, без оръжие, без каквато и да е следа върху тялото му. Нашира веднага се досети, че това е работа на сънебродник.

- Може да е бил и полтъргайст.

- Полтъргайстът винаги оставя следа. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.

Неволно усетих хлад в белезите на дланта си.

- Нашира те искаше жива. Арестите, които извършва НОБ, са тромави и брутални, както и тези на червеноризците. Около половината от тях завършват със смърт. При теб това не биваше да се случва. Ти трябваше да дойдеш невредима. Затова тя изпрати Надзирателя, своя специалист по набавянето на ясновидци.

- И за какво съм й?

- За да научи твоята тайна.

- Няма никаква тайна. Просто съм такава, каквато съм.

- И каквато Нашира иска да бъде. Тя копнее за редки дарби, в това число и за твоята.

- Тогава защо просто не я вземе? Можеше да убие и мен, както уби Себ. Защо й е да чака?

- Иска да проумее докрай способностите ти. Но няма да чака вечно.

- Няма да играя по твоята свирка - отсякох. - Още не съм станала развлекателка.

- Аз и не искам това от теб. Какъв е смисълът? Нали вече И Ядях способностите ти в параклиса. Ти нахлу с духа си в съзнанието на Алудра. Видях ги и на ливадата, когато проникна в моето. Но кажи ми - той се наведе към мен, присветвайки С червените си очи, - би ли могла да обладаеш някой от нас?

Настъпи напрегната тишина, прекъсвана само от пискливия зов на бухал в мрака. Звукът ме накара да вдигна поглед нагоре. Зърнах луната, скътана сред булото на облаците. За миг се пренесох обратно в бърлогата на Джаксън, в деня, когато за пръв път възникна въпросът за обладаването.

- Мило мое момиче - бе казал той, - ти се представяш великолепно. Не, представяш се блестящо. Абсолютно си струпаше да те взема, ти криеш неподозирани заложби. Но сега бих искал да ти дам нова задача. Задача, която ще те затрудни, но и ще те извиси. - И той ме накара да проникна със съзнанието си в неговото, да опитам да поема контрол над тялото му.Идеята ме потресе. Пробвах неохотно, но сложността на съзнанието му бе твърде необятна и бързо се отказах. - Е, добре - изпуфтя с пурата си той. - Струваше си да проверим. А сега дим да те няма, прелест моя. Имаме работа за вършене, козни за разплитане.

А може би щях да успея. Може би, ако наистина го исках, щях да овладея тялото на Джаксън и да угася проклетата му пура. Но тъкмо тази способност ме плашеше. Да контролираш друг човек бе голяма отговорност, твърде тежка за мен. Дори и срещу обещание за повишение на заплатата. Бях готова да бродя из съзнанията на цял Лондон, но не и да се бъркам в тях. Никакви пари не можеха да ме съблазнят.