Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Вече знам как да се бия. По-силна съм, отколкото изглеждам
- Да, така е. Бягството ти при задържането свиидетелства за твоите качества. И разбира се, дарбата ти е сериозен плюс дори Рефаим не би очаквал чужд дух да нахлуе в сънорамата.Предимството на изненадата е на твоя страна. – Пламъците танцуваха в очите му. - Но трябва да преодолееш ограниченията си. Има причина да ти е толкова трудно да отделяш духа от тялото си. Всяко твое движение е контролирано. Мускулите ти постоянно напрегнати, готови за бягство, сякаш усещаш опасност в самия въздух, който дишаш. Болезнено е да се гледа от страни, по-лошо дори от преследвана сърна. Но тя поне може да избяга при стадото си. - Той се приведе напред. - Къде е твоето стадо, Пейдж Махони?
Не знаех какво да отговоря. Разбирах какво има Предвид но моето стадо, моята глутница бяха Джаксън и останалите бандата. А аз не можех дори да намекна за съществуването им.
- Нямам нужда от стадо - казах. - Аз съм единак.
Той само махна с ръка.
- Кой те научи да се катериш по сгради? Да стреляш с пистолет? Кой ти помогна да виждаш по-надалеч в етера, да отделяш духа си от естественото му място?
- Сама се научих.
- Лъжеш.
Лордът се пресегна под креслото. Гледах със затаен дъх как измъква оттам моята раница. Единият от ремъците бе почти отпран.
- Можела си да умреш в нощта, когато си бягала от Надзирателя. Единствената причина да оцелееш е, че когато си изгубила съзнание, раницата ти се е закачила за простор за пране и е спряла падането ти. Когато чух за това, се заинтересувах от теб.
Той дръпна ципа. Челюстта ми се стегна. Вътре имаше мои вещи, не негови.
- Хинин - рече, ровейки сред съдържанието. - Адреналин, примесен с декседрин и кофеин. Основни лекарства. Сънотворни. Дори огнестрелно оръжие. - Той вдигна пистолета ми. - Била си удивително добре екипирана, Пейдж. За разлика от всички останали.
По кожата ми премина тръпка. Нямаше и следа от брошурата. Значи или я бе скрил някъде, или е попаднала в други ръце.
- В документите ти пише, че работиш като сервитьорка в кислороден бар. Съдейки по разказите на Надзирателя за сционските цитадели, заплащането на подобен род професии е ниско. Което ме навежда на мисълта, че не си купила всички тези неща сама. - Той направи пауза. - Кой ги е купил тогава?
- Какво, по дяволите, те засяга?
- Да не си ги откраднала от баща си?
- Няма да ти кажа нищо повече. Животът ми преди да попадна тук си е мой.
Лордът ме изгледа продължително, сякаш обмисляйки чутото.
- Права си - каза. - Но сега принадлежи на мен.
Забих нокти в облегалките на стола.
- Ако си отворена към идеята за оцеляване, от утре ще започнем да тренираме отново. Но ще прибавим към обучението ти още един елемент. - Той кимна към мястото, където седях. -Всяка нощ ще прекарваш поне по един час в това кресло и ще говориш с мен.
- По-скоро бих умряла - изстрелях, преди да се усетя.
- О, това може лесно да се уреди. Разбирам, че ако пушиш повече лилава богородичка, ще останеш заключена в своята сънорама и тялото ти ще се съсухри от обезводняване. - Той кимна към вратата. - Върви още сега, ако искаш. Умри. Не ме поглеждай никога повече. Не виждам причина да удължавам страданията ти.
- Кръвният суверен няма ли да се разгневи?
- Вероятно.
- И това не те тревожи?
- Нашира ми е годеница, а не наставник. Тя няма влияние върху това как се държа с подопечните си.
- И как точно смяташ да се държиш с мен?
- Като със своя ученичка. Не робиня.
Отвърнах глава, стискайки зъби. Не исках да бъда негова ученичка. Не исках да стана като него, да се обърна срещу своите, да играя неговата игра. Вече започвах да усещам етера отново, като леко гъделичкане на сетивата.
- Ако е така, тогава и аз искам да се отнасям към теб като към ментор, а не господар.
- Справедливо искане. Но към менторите трябва да се показва уважение. Ще очаквам това от теб. Както и да седиш заедно с мен, в учтива беседа, по един час всяка нощ.
- Защо?
- Ти имаш потенциала да преминаваш между етера и материалния свят, когато пожелаеш. Но не се ли научиш да запазваш спокойствие, дори и в присъствието на врагове, ще ти бъде все така трудно. А в град като този скоро ще намериш смъртта си.
- А ти не го желаеш, така ли?
- Не. Мисля, че ще е ужасна загуба да се прахоса такъв изключителен живот. Ти имаш голяма дарба, но някой трябва да те насочва.
Думите му забучаха в ушите ми. Имах кой да ме насочва. Имах Джаксън Хол.
- Нека преспя, преди да реша.
- Разбира се. - Лордът се изправи и за сетен път си дадох сметка колко е висок. Главата ми едва достигаше до рамото му. -Не забравяй, че имаш избор. Но като твой ментор те съветвам да помислиш за онези, които са ти дали това. - С едно движение на китката той метна към мен тежката раница. - Какво биха искали те - да умреш безславно, или да видят как се биеш?