Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Гледай си работата, дръвник!
В това време шофьорът отляво изхрачва дълга струя кафява течност в краката ми.
— Доколкото успях аз да си изясня нещата — обяснява ми Девет, — тези дебели момчета са ядосани на онези дребни момчета. Дребните момчета са пътували на автостоп и един от онези ги е качил, като те са му обещали пари, с които не са разполагали. Затова сега дебелите момчета са решили да натупат дребните със своите малки, женски ръчички.
Обръщам се към шофьорите — дебелите момчета, и се опитвам да бъда любезен.
— Добре, ние нямаме нищо общо с вашия проблем и ни се налага да продължим пътуването си. Затова, момчета, позволете ми да се извиня от името на моя приятел, който очевидно не схваща кога да не се забърква в чужди работи.
— Да — изръмжава брадатият на Девет. — Върви на майната си, боклук, и ни остави да се оправим с тази измет!
За първи път оглеждам внимателно стопаджиите. Бая смърдят, явно са отдавна на пътя. Изглеждат на не повече от осемнайсет години, ако не и по-млади. Шофьорите пристъпват заплашително към тях и те се споглеждат с истинска уплаха в очите. Преди да се усетя за намеренията му, Девет застава пред момчетата и заявява:
— Изобщо не ме интересува кой на кого и какво е обещавал. А докоснете тези деца отново, а съм ви счупил всичките проклети ръце.
Промъквам се между Девет и тримата разярени шофьори и спирам двете групи. Бърни Косар се разлайва заплашително.
— Добре, добре, само спрете. — Обръщам се към Девет и го заговарям настойчиво. — Точно в този момент не можем да се занимаваме с това. Трябва да стигнем до нещо изключително важно за нас. И то сега. — Бръквам в джоба си и се обръщам към шофьорите. — Колко ви казаха, че ще ви дадат тези момчета?
— Сто долара — отговаря онзи с авиаторските очила.
— Чудесно — казвам аз и изваждам от джоба си парите. При вида на толкова много пари очите на шофьорите се ококорват и аз веднага разбирам, че нещата ще се влошат.
— Защо би дал каквото и да било на тези типове, Джони? — пита ме Девет.
Усещам върху рамото си месестата лапа на единия от шофьорите. Той ме стиска и казва:
— Сто ли казах? Имах предвид хиляда, Джони.
— Това е лудост — намесва се единият от стопаджиите. — Никога не сме ви обещавали да ви дадем пари.
Извръщам се бързо към шофьорите и размахвам банкнотата като знаме.
— Сто долара, момчета, вземайте ги. Приемете ги като бакшиш за добре свършена работа или като заплащане вместо пердах.
— Казах хиляда — обажда се мъжът отляво и отново се изплюва, този път върху обувката ми. — Ти да не си глух?
В гърлото на Бърни Косар се надига ръмжене.
Девет пристъпва напред, но аз го бутам и заставам с лице към него.
— Не! Не си заслужава, човече! — Навирам лицето си в неговото. Той трябва да разбере колко съм сериозен. Няма да допусна да се забърка. — Моля те. Помисли как Сандор би искал да постъпиш. Той би искал да си тръгнеш. И аз настоявам да си тръгнеш — прошепвам.
— Вие, момчета, няма да получите нищо — провиква се Девет над рамото ми.
Използвам тялото си, за да го избутам назад, в посока към колата ни. Извръщам се точно навреме, за да видя как брадатият вади от джоба си нож.
— Давай всичките пари! Веднага! — Другите двама ме обграждат.
— Чуйте ме. — Аз снижавам гласа си и се опитвам да овладея положението. — Ще вземете стоте долара и ще си тръгнете. Ако не го сторите, аз няма повече да възпирам приятеля си. Повярвайте ми, ще пострадате. Идея си нямате на какво е способен и не ви трябва да знаете.
Не съм напълно изненадан, когато отговорът им идва във вид на юмрук. От дясната ми страна е и аз го отбягвам с лекота. Сграбчвам китката на шофьора и го запращам на земята. Бърни Косар се надвесва над него, като не спира да ръмжи. Мъжът се свива назад.
— Мой ред е! — обажда се весело Девет и ме избутва настрани.
Брадатият размахва като луд ножа си пред Девет, който лесно го избягва. Девет се шмугва под острието, вкопчва ръката си под мишницата на мъжа и го хвърля на земята. После изритва ножа от ръката му. Той се плъзва под един камион.
— Пич, трябваше да послушаш по-мъдрия ми приятел. Нали вече не искаш да си имаш работа с нас.
— Добре, добре. Приключихме тук — намесвам се аз и слагам ръката си на рамото на Девет. — А сега всички ние си тръгваме. Да вървим.
Чувам прищракване от спусък на пистолет. Всички замръзваме по местата си. Шофьорът с авиаторските очила размахва петдесети калибър пистолет „Пустинен орел“. Не съм много добре запознат с пистолетите, но знам, че този прави големи дупки. Мъжът изглежда доста сериозен, когато задава въпроса си: