Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Глава 25
С Девет на волана, нашият бежов форд пердаши по магистралата. Отстрани на пътя са се ширнали поля с царевица и аз се питам как ли изглеждат, погледнати от Космоса. Непрестанно си мисля за нашия кораб, скрит някъде там в пустинята на Ню Мексико. След изминалите години на бягство, криене и тренировки всичко сякаш започва да си идва на мястото. Гардовете са развили своите завети и започват да се събират, Сетракус Ра пристигна на Земята, за да се бие с нас, и когато всичко това приключи, ние ще разполагаме с кораб, за да се върнем на Лориен.
— Скучая — заявява Девет. — Разкажи ми някаква история. Разкажи ми за Сара. Бива ли я?
— Забрави. Тя не е от твоята категория — отвръщам аз.
— Четири, ако изобщо я намерим, бъди сигурен, че няма да пропусна да опитам шанса си. Особено с тази кола.
Тази кола. Когато за първи път я видях, Девет ме остави да се самосъжалявам, че ще пътувам в такава трошка. След като бях видял как са живели Сандор и Девет, съвсем разбираемо си представях пътуването ни в нещо от по-голяма класа. Оказа се обаче, че видът може и да лъже. Фордът криеше своите ценни качества.
Отвън колата изглежда по-скоро като возило, намерено на бунището. Но отвътре е чудо на техниката. Чувствам се направо като Джеймс Бонд. Има радарен детектор, лазерна станция за активни смущения, затъмнени прозорци, устойчиви на куршуми. Автопилот. Когато Девет иска да си почине, колата се движи сама. С едно натискане на бутон над капака на двигателя изниква оръдейна куличка. Разбира се, всичко се управлява от волана. Девет ми демонстрира всичките ѝ възможности на една безлюдна отбивка на магистралата в Южен Илинойс, в изоставена плевня. Моят опит с коли беше ограничен до очукани пикапи и други втора ръка, които Анри намираше за нас — изобщо все коли, които можеш всеки момент да зарежеш в някоя канавка. Никога не би взел нещо подобно. Твърде много улики, които щяха да водят към нас. Това отново ми доказваше колко различен беше всеки сепан.
Девет отдръпва ръцете си от волана и допира длани в молитвена поза.
— Моля те. Умолявам те. Разкажи ми пак как изглежда. След толкова часове, само с царевица пред погледа ми, имам огромна нужда да си мисля за нещо красиво.
Стискам устни и поглеждам към полетата.
— Няма да стане.
— Пич, държиш се така, сякаш не тя е тази, която те е предала на полицията. Хайде де! Защо толкова я защитаваш?
— Дори не съм сигурен, че тя ме е предала. Вече не знам на кого да вярвам. Но ако го е направила, смятам, че е имала причина. Или са я подлъгали, или е била притисната.
Толкова много въпроси за Сара се въртят в главата ми. Ако можех да я видя, да говоря с нея.
— Да, да. Забрави за минута тези глупости. Просто ми кажи как изглежда. Наистина искам да знам. И обещавам да не коментирам. — Виждам, че няма намерение да се откаже. — Кълна се в лориенския кодекс, ако съществува такова нещо.
— Разбира се, че съществува! Двамата със Сандор сте били твърде заети да водите уютния си живот, за да се занимавате с нещо от сорта на лориенски кодекс — отвръщам язвително аз. Известно време пътуваме мълчаливи. — Добре, ще ти кажа едно нещо за Сара. Нали знаеш, когато говориш с красиво момиче и то има очи само за теб, и всичко е страхотно?
— Да.
— И ти си мислиш, че си с най-горещото маце в щата или може би в страната, или пък дори на цялата Земя. Със самото си влизане в стаята тя сякаш я осветява. Всеки иска да бъде приятел с нея, да се ожени за нея или и двете заедно. Можеш ли да си я представиш?
— Да, мога да си я представя — кима усмихнат Девет.
— Ами това е Сара. Тя е страхотното момиче, което осветява стаята. Отнася се с теб като че ли си най-важната личност, която е срещала някога. Когато ти се усмихне, о, човече, това е върхът и нищо друго няма значение. Отгоре на всичко тя е най-милият, умен, съзидателен човек, когото някога съм срещал. Освен това обича животни и веднъж…
— Пич, не ме интересува дали е мила с кутретата. Дай ми подробности за външния ѝ вид, за начина ѝ на обличане.
Не познавам друг толкова настойчив човек. Въздъхвам.
— Руса коса, сини очи. Висока и слаба — само да можеше да я видиш в онзи червен пуловер. Изглежда така великолепно, че направо не е за вярване.
Девет извива глава към тавана на купето и започва да вие, с което събужда Бърни Косар, който дреме на задната седалка. Заканвам му се с пръст.
— Ей! Май обеща да не казваш нищо. Нали се закле в кодекса.
— Добре, добре, добре — съгласява се Девет. — Благодаря ти за описанието. Очевидно е страхотно бебче. А сега ми разкажи за Шест. — Той потрива ръце и се ухилва в очакване.