Възходът на номер Девет

— Знаеш ли, напоследък ме връхлитат спомени от миналото, за пътуването ни до Земята. Двамата с него само се биехме — казвам с мек глас аз.

— Така ли? — пита тя, нетърпелива да узнае всичко, което мога да ѝ кажа.

— Е, не точно бой, по-скоро аз го бутах насам-натам и му вземах играчките.

Ние се разсмиваме и тя хваща ръката ми. Съжалявам, че тя е тук заради нас. Няма да я изоставя. Вярата ѝ в нас, в онова, което правим, е много силна. Мога да го видя в очите ѝ.

— Ще те измъкна оттук, ясно? Ще те върна при Джон — казвам аз.

— Надявам се — тихо отвръща тя.

— Освен това ще намерим Сам и ще измъкнем и него. След това ще се срещнем със Седем, Осем и Десет, ще открием Пет и ще обсъдим действията си като екип. — Ръката ѝ, която стиска моята, ми дава още повече сила и увереност.

— Я чакай, номер Десет ли каза? Мислех, че сте само девет.

— Има още много неща, които не знаеш, за които разбрахме напоследък — обяснявам ѝ аз.

Докосвам раната около врата ми. Все още ме боли, но е започнала да заздравява. Минава ми през ума, че може би съм започнала да развивам нов завет.

Сара ме прегръща, но моментът ни продължава твърде кратко. Вратата рязко се отваря и в килията с маршова стъпка влизат една дузина могадориански воини. Всички те са насочили оръжията си към гърдите ми.

— Стани невидима! — шепне уплашената Сара. — Бързо!

Опипвам ребрата си и завъртам глава. Вече съм по-добре, отколкото бях преди пет минути. Би трябвало да е достатъчно.

— Не. Приключих с бягствата.

Червенокосата жена, която видях в помещението с растенията, влиза с накуцване в килията. Оглеждам ръката, с превръзката през рамо, марлите по бузата ѝ и несъзнателно ми се приисква аз да съм тази, която ѝ е нанесла раните. Всеки, който се е съюзил с могадорианците и измъчва деца в секретен бункер, заслужава всичко, което му се е случило, че и повече. Тя дали знае кои са всъщност могадорианците? Какви са намеренията им? Жената присвива бледите си устни и се вторачва в мен.

— Така. Значи ти си онази, която иска да се бие със Сетракус Ра.

Пристъпвам напред.

— Да. А ти коя си?

— Коя съм аз ли? — пита тя безкрайно изненадана, че се осмелявам да задам такъв въпрос. Предполагам, че не е свикнала с хора, които да поставят под въпрос присъствието ѝ и да ѝ искат обяснение коя е.

— Точно ти, глупачке. — Тя да не би да ме бърка с някого, който има страх от служебното ѝ положение. — Зададох ти въпрос. Коя си и защо, по дяволите, работиш заедно с тях? Знаеш ли какво смятат да сторят могадорианците? Какви са плановете им? Те ще унищожат Земята, но чак след като получат онова, което искат. А вие не само им помагате, а им постилате червения килим за добре дошли! Те казаха ли ви за какво са тук? А вие изобщо попитахте ли ги? — Бясна съм и отчаяно искам жената да се вслуша в думите ми. Тя трябва да разбере какъв е залогът.

Лицето ѝ остава безизразно.

— Известно ми е всичко, което ми е необходимо. Те са тук, защото издирват теб и приятелите ти. В замяна на нашата помощ те ще ни окажат съдействие за неща, жизненоважни за сигурността ни. А пък аз ще ти споделя и една малка тайна. Очаквам в най-скоро време да намерим номер Четири и неговия чудат чуждоземен приятел. Обещано ми е първо аз да се пробвам с тях и чакам този момент с нетърпение.