Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Неслунд наблюдаваше с напрегнат интерес Карл, който, небръснат; с разхлабен възел на вратовръзката си; със сако, наметнато на едното рамо, и едва влачейки крака, влезе и се стовари върху стола срещу него.
В кабинета бе почти тъмно, защото светеше само малката зелена лампа върху бюрото. Известно време Неслунд разглеждаше някакъв кобур, а след това заговори. Още не бе решил точно как трябваше да го направи — твърдо или меко. Както се случеше.
— Добре беше направено там, в Сьодертеле — предпазливо започна той.
— Така е. Решихме, че трябва да бързаме.
— А не бе ли по-добре преди това да се посъветвате, вместо направо да полетите?
— Вече казах, че трябваше да бързаме. Преценихме всичко и веднага тръгнахме, щом само получихме информацията.
Най-важното бе да не го изпуснем.
— Струва ми се обаче, че сте рискували. Това са опасни личности и можехме да включим достъпните ни резерви. Откровено казано, не съм в особен възторг от начина ви на действие, въпреки че всичко е минало гладко.
— Знаехме, че са само трима.
— И ти, разбира се, бе сигурен, че ще се справиш сам?
— Да, без да се съмнявам. Така и стана — точно и бързо.
Неслунд не хареса уверения тон на Карл. Не бе свикнал да разговарят така с него. Този път обаче се отнесе снизходително към поведението на Карл, защото имаше една идея, която искаше да осъществи с негова помощ.
— Е, а ако терористите бяха успели да извадят оръжието си, какво щеше да стане?
— Той нямаше шансове, защото оръжието му е твърде недодялано. Ти обаче имаш предвид проблемите, свързани с по-нататъшното разследване, нали така?
Карл по-скоро лежеше, отколкото седеше. Бе уморен и явно не харесваше Неслунд. И му бе скучно да обсъжда случая с него.
— А какво щеше да стане, ако той бе успял да се прицели?
Карл се поколеба. Дали онзи не очакваше хитър отговор по установените правила, че, видите ли, тогава щял да избие револвера от ръцете му, без да повреди мебелировката или нещо от този род? Защо обаче трябваше да се преструва? Карл реши да не лъже, въпреки възможното мъмрене.
— Ако бе успял да извади револвера си, сигурно щях да му пусна два куршума. Щяха да попаднат в областта на сърцето му, в белите му дробове. Щеше да е възможно и да оживее, но кой знае. Той явно щеше да иска да ни избяга по какъвто и да е начин и в такъв случай нямаше да имаме никакъв друг избор, освен да стреляме.
— Разбирам — каза спокойно Неслунд. — Мисля, че разбирам.
Карл чакаше с известно подозрение какво щеше да последва. Бе напълно уверен в себе си и всичко, както изглеждаше, бе минало нормално. Малцина биха могли да извадят оръжието си и да се подготвят за стрелба при такава неочаквана ситуация. Статистиката на американската полиция не можеше да се тълкува иначе по този въпрос.
Неслунд обаче реши да продължи меко. Не, разбира се, че не ставаше дума за никакво формално мъмрене, и дори обратното, той бе доволен от чутото. Бе много доволен.
— Доколкото разбирам, заподозреният престъпник е крайно опасна личност — продължи Неслунд след една от своите изкусни паузи.
Карл се изправи несъзнателно, а Неслунд продължи:
— Той е под наше наблюдение и ние искаме да знаем какво мисли в момента.
Неслунд направи още една пауза.
— А ти какво мислиш, Хамилтън? Какво ще предприеме?
— Ако говорим за един и същи човек, то той въобще няма да предприеме нищо. Ще отиде на работа и ще се държи съвсем нормално — отговори Карл с тон, който би прозвучал иронично за по-чувствително ухо от това на Неслунд.
— Аз мисля същото — продължи Неслунд. — И при това вероятно ще мине време, докато обработим обемистия материал за него. А след като го обработим, е възможно да стане “горещо”. Надявам се, че разбираш какво имам предвид?